И сега, тя разказваше един случай, който беше верен. И случаят е следния: тя сънува през времето на Учителя един сън. Сънува сън, в който сън идва някакво голямо наводнение на Изгрева и в България, и чрез това наводнение се залива, и се удавя цялото Братство на Изгрева. Сънят е бил толкова жив и толкова необикновен и потресающ, че Мария веднага на следващия ден отива при Учителя, и Му разказва целия сън. И като Му разказва, тя още трепери! Той я погледнал строго и казал: „До тук така." И Си вдигнал двете ръце нагоре, и ги сложил на масата. Помълчал малко, може би една минута. След това вдигнал лявата Си ръка нагоре към небето, погледнал нагоре, и казал: „Рекох, за вас идват чудни и добри дни!" Усмихнал Се така лъчезарно, като че ли гледал как са отворени небесата над Него, и как вижда Божията светлина и Божията слава във висините. Това продължило една-две минути. С усмихнато лице съзирал нагоре към небето. После свалил ръката Си, свалил погледа, обърнал Се към Мария и продължил: „Да, но за Мене идват тежки дни!" - „Но за Мен идват тежки дни." Не след дълго време Учителят Си заминава от този свят.
Така, че онова, което каза Учителят, то се сбъдна. Това наводнение, което идва и удавя целото Братство, това става веднъж към 1947 г., когато се взимат имотите на Братството. След това това наводнение идва през 1957, 1958, и 1959 г., когато е процесът на Братството срещу Братството, и когато се затваря Салона.
Това наводнение идва през 1970 г., когато се разрушава целия Изгрев и няма следа от него.
Така, че това са няколко наводнения, които идват периодически и сънят на Мария Тодорова се сбъдва. И чакаше да се сбъдне и другото, което казал Учителят, че: „За вас идват чудни и светли дни!" И тя казваше: „Ето, виждаш ли какво казва Учителят: Дойде наводнението и ни удави всички. Ама сега онези, които останаха, требва да дочакаме светлите и добри дни за които каза Учителят." И тогава аз казах: „Да, аз в това нещо вярвам. Аз вярвам в твоите думи. Вярвам, че това, което е казал Учителят, е верно. Вярвам в това, защото аз знам за първото наводнение, за второто наводнение и за третото наводнение, което удави всичко. Но аз смятам, че вие няма да имате условия за работа, защото сте възрастни, и защото вашето време мина! Вашето време изтече, и вие няма да може да свършите нищо!" Мария ме гледаше сърдито и казва: „Не, ти не ни вярваш!" - „Аз ти вярвам, но ще се убедиш, че това, което казвам е верно!"
И наистина, тя не можа да свърши нищо, освен онова, което аз движа, и което успях да запазя, и да съхраня. Първото, което запазих и съхраних, това беха онези малки листчета, които аз ги слагах в моята торба. Така, че беше много трудно да се преминат тези три наводнения!
