По едно време Борис след първите 4-5 дни започна да буйства, да бълнува и имаше моменти, когато искаше да стане, и да излезе навън - навън на двора! И не можехме да се справиме с него! Тогава казвам на Мария: „Мария, трябва да го вържеме." - „Как така ще вържеме Борис?" Ами казвам: „Така, връзваме го за кревата да не може да мърда, и да не може да става." - „Ама как е възможно това?" - „Добре де, не виждаш ли, че той ще излезе навънка, както е още гол, както е още болен, ще падне там на двора, ще го хване студа, а сега сме декември и след 1-2 часа той умира!" И тогава това стресна Мария, и казвам: „Хайде да го вържеме." Тя се съгласи и ние вързахме ръцете и краката му, особено за през нощта, когато Мария седеше до него, и го пазеше на кревата. Аз спях в задната стая. От време на време той стане, усещаме, че става, иска да излезе навън, бунтува се, че е вързан, рита, скача, обаче, Мария скача върху него и го държи. И в този момент той искаше да се изправи, сядаше и говореше срещу Мария. Аз го гледам и казвам: „Мария, това не е Борис, който е в него. Това е един от онези, които влизат в него и желаят да го замъкнат, и да го изведат навън на снега - на двора, и да го ликвидират!" А навън е студено - сняг до колене, месец декември. Мария ме гледаше и казваше: „Господи, кого си ни изпратил за помощ?!" Просто се учудваше. Аз казвам: „Аз съм - друг няма!"
И Мария тогава поглежда Борис, и се изповедва при мен, сочи го: „Аз винаги съм се борила, цял живот - 50 години срещу тези духове, които влизат в него и правят белите както за него, така и за цялото Братство. Той сега е слаб, но, когато беше здрав и когато беше як, и когато беше млад, и когато не беше болен, те влизаха в него, и го движеха, и го водеха където си искат! И с него си правеха каквото си щат! И той говореше техните думи, и изпълняваше техните заповеди! Тогава аз изобщо не можех да се справя с тях!" И тогава, когато той се опитваше да скача, да рипа, да излиза навънка, Мария сядаше при тези критични моменти, тя сядаше пред пианото, и започваше да свири песните от Учителя.
Над нас небето и въздуха е черен, смрачило се е - мрак над тази къща, мрак и тъмнина! И непрекъснато нападение от Невидимия свят! Те искаха да го ликвидират, да го няма! А Мария свиреше и под пръстите й излизаха нотите на Учителя, музиката на Учителя, и виждах как полека-полека този обръч около къщата, около нас от тъмнина полека-полека се пробиваше един отвор голям, колкото юмрук. И през този отвор полека-полека навлизаше един-два лъча от светлина. И така, полека, полека-лека този похлупак и този връшник, който стоеше над главата ни, и тази жерава, която беше от връшника, а ние бяхме отдолу, сложени като хляб, сложен в подница - да се опечем.
