14.3. ТВОРЧЕСТВОТО НА БОРИС НИКОЛОВ* -
„МИСЛИ НА УЧЕНИКА", „ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА",
„ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ"
И така, той най-накрая склони и започна полека-полека да работи. И особено след като се върнеше след работа, след като почине 1-2 часа, сядаше и дешифрираше - колкото можеше. Дешифрира, след това ги пише на своя стенограма. А следващия етап - от тази стенограма, той ги пишеше на една тетрадка, като слагаше отдолу и индиго. Пишеше ги на български език, а той беше левак, работеше с лявата ръка, а пишеше с дясната ръка, и затова почерка му е малко така необикновен - необикновен наклон, и необикновено изписване на българските букви.
Освен това аз бех задвижил и нещо друго. През целия си живот той имаше навика да носи малки тефтерчета и каквато негова мисъл мине през главата му, и през съзнанието му, той вадеше тефтерчето, и я записваше на стенограма. Това бяха такива идейни мисли от неговата вътрешна Школа, през която минаваше. И той веднъж ми ги прочете, и аз казах му: „Добре, това е много хубаво! Подготви ги и ще ми ги диктуваш." Така, че той подготвяше и този материал, изваждаше ги от тефтерчетата, след това ги прехвърляше на по-големи тефтери пак на стенограма, и тогава ми ги четеше.
Та този огромен материал като „Мисли на ученика", той е некъде към 25 часа, той е прехвърлен от ролките върху касетките.
И тези касетки бяха дадени на Марийка Марашлиева, тя работи донекъде, и след това Полина от град Видин довърши тази работа. Така, че това ще излезе наяве.
Освен това ние работихме и една друга голяма тема - „Пътят на ученика". А „Пътят на ученика", това бяха опитностите с Учителя в Школата Му. И този материал също беше някъде над 20 часа. Аз лично след време, след 1990 г. пуснах магнетофона, пуснах ролките, слушах, и лично с ръка изваждах целия този говор на лист хартия. След това аз диктувах на Марийка Марашлиева.
И така излезнаха спомените на Борис Николов, които са отпечатани в I том на „Изгревът", и във II и III том на „Изгревът". Така че, когато аз говоря тука непрекъснато, че аз в разстояние на 10 години и нещо работя, вие смятате, че това са общи приказки и неща, които аз си измислям. Нищо подобно!
Аз движех едновременно тези три неща - тази поредица „Пътят на ученика", над 25 часа записани на магнетофон, „Мислите на ученика", които трябва да излезнат в един особен том.
Третото нещо, движех по „Пътят на ученика" - това са спомените.
И четвъртото, което беше най-важно, запомнете: той имаше написан материал от затвора, и се наричаше „Окованият ангел". А този Окован ангел, това са негови мисли, които той записваше нелегално в затвора на стенограма, на едни малки листчета. Те се слагаха в капачките на едни буркани, чрез които Борис получаваше храна два пъти в месеца. Той пишеше, слагаше ги там по специален начин. Мария Тодорова ги взимаше, носеше ги при Боян Боев, разчитаха ги, четяха ги, плачеха и след това ги събираха. Та тези стенограми по-късно аз го накарах, той ги разчете. И след това те бяха написани от него лично на пишеща машина. А по-късно той ги чете пред магнетофон. Те беха записани, част от тях. И част от тях аз успях да публикувам в „Изгревът", том III, като извадих онези негови мисли, които беха най-подходящи за случая, във връзка с разрушението на Братството.
____________________________________________________
*3абележка:
„Мисли на ученика" - магнетофонен запис 25 часа. Готов за печат в самостоятелен том.
„Пътят на ученика" - спомени, отпечатани в „Изгревът", I, II и III том.
„Окованият ангел" - част от него е публикуван в „Изгревът", том III, с. 192-290.
