Това беше един символичен отговор, че това време по време на Комунистическата власт не можеше да се върши нищо. Обаче, един го беше приел в буквален смисъл и беше станало някъде април-май, и той идва при Борис, и казва: „Брат Борис, ето аз дойдох. Дойде пролет, хората орат, садят боб, леща, лук. Хайде казва и ние да ореме, и да направиме нещо." Борис го поглежда и казва: „Ами кой ти пречи? Вземи ралото, отиди и ори и сади каквото можеш да посадиш, та като поникне, та го обери и го донеси, за да видиме какво си отгледал и си отчувал, и каква ти е реколтата, и какъв ти е плода на твоя труд." Оня стои и гледа и казва: „Ама аз искам да говоря и да направиме нещо за Братството." А Борис продължава: „Нали за това ти говоря. Искаш да правиш нещо за Братството - отиди и го направи. Ще изчакаме и ще видиме какво ти си направил." Онзи си отиде недоволен.
По това време нищо не можеше да се направи, но се повдигаха различни въпроси.
И аз ги слушах, аз ги изучавах, и изобщо не бех съгласен с много-много неща! Аз имах съвсем друго мнение. Аз бях чужд човек за тях. Аз идвах от света, а те бяха преминали цялата Школа, че бяха я преживели, че и отгоре живееха 20-30 години след това. И накрая какво? - Нищо! -Пълен провал! Но понеже така бях устроен, така бех поставен, аз говорех открито, направо. И те - Мария и Борис, не беха свикнали по такъв начин да им се говори и такива неща да слушат, защото всички, които отиваха не говореха така, а говореха иначе! Не поставяха нещата направо, а ги заобикаляха. Мислеха едно, а говореха друго. Така, че този ми начин за говор и за общение отначало ги смущаваше, но после те свикнаха с мен.
И така, че по стечение на обстоятелствата аз бях в този дом. Нямаше друг, който можеше да стои и да издържи в този дом, вследствие на всичко, което се случваше едно след друго. Най-напред започвахме разговори по вътрешни, засягащи текущи неща от Братството, от братския живот и всички проблеми, които се въртяха около него. Ще кажете: „Какви ли са тези проблеми?" - „А-а-а, какви ли не! Имаше най-малко към 100 проблема!" Аз имах една тетрадка, и бях си ги записал.
