След тази Конференция нещата се успокоиха в България. А защо се успокоиха нещата в България? Ами защото първо държавата през 1975 г. гласува един закон, според който закон всеки можеше да си построи вила. До тогава закона беше такъв, че имаш право само на едно жилище. Но, понеже комунистическите водачи и комунистическите управници имаха пари, започнаха да строят вили, и да узаконят нещата, издадоха закон, чрез който освен жилище, можеш да построиш и една вила. И 1975 г. се разрешиха продажбите на къщите и на имота, който човек притежаваше. Но, което беше най-интересното, че този имот единствено можеш да го продадеш чрез общината. Подаваш молба до общината, тя ти го оценява, тя го обявява и онези, които идват да купуват, купуват от общината, но не и от теб. Ти, който купуваш, превеждаш парите и общината ти издава нотариален акт.
Така моите родители продадоха една къща в Земен, и тези пари после те ми ги дадоха, и аз построих в град Своге, където работех вила. Стана по същия начин.
Така, че по това време българите започнаха да строят усилено, и цялата си психическа, физическа и умствена енергия насочиха към строежи. Всеки строеше къща, всеки строеше вила и България от 1975 г. до 1990 п, се построиха две Българий с жилищен фонд. Това нещо аз съм го видял, защото там, където аз работех, вилите изникваха като гъби! Аз не говоря за онези дървени бараки, които се ковеха за два-три дена. Аз говоря за онези стабилни постройки, които се построяваха за 1-2 години - с тухли, с цимент, с желязо - стабилни, двуетажни, триетажни сгради.
Така, че цялата психическа, физическа, умствена енергия на българите се насочи към строежите.
