Сега оставаше другото друго пророчество, че около 1975 г. Бялото Братство ще направи нещо, ще предизвика нещо и ще промени хода на историческите събития. И започнахме да чакаме. Чакаме днес, чакаме утре, минаха няколко месеца, и нищо не се случва. И беше много интересно, че аз веднъж отивам на една екскурзия на 1 май. Качихме се на „Вада", след това се качихме на 7-те Рилски езера. Имаше към 50-60 млади, и двама-трима възрастни. И всички чакат сега нещо да стане, обаче, нищо не става! Нищо не става, защото то ставаше на друго място, но ние не го знаехме и не го виждахме. Но го знаеше и го виждаше Онзи, Който управляваше световните събития. А това бе Учителят.
И ето, по това време тази идея, която бе изпратена от Невидимия свят, се възприе от някои западни ръководители на държави и правителства, както и от империята на Съветския съюз. И те решиха да направят в края на юли и началото на август една Конференция - мирна Конференция в Хелзинки. И на тази мирна Конференция отидоха онези държавни ръководители, които управляваха Западния свят, отидоха и онези ръководители, които бяха от Съветската империя. Всеки стана, прочете своя доклад и, което най-важното беше, когато трябваше да се вземе едно решение, всички взеха единодушно решението да се признаят границите на Европа след войната 1945 г. за неприкосновени. И тези граници остават и в бъдеще. Така, че по този начин се узакони онова, което притежаваше Съветската империя, т.е. СССР и с нейните пригласници от т.н. демократични страни.
И аз бях тогава на Рила, на „Секирица" 1975 г., носех транзистор, един много хубав транзистор. И в момента слушаме новините, и пред мен са Мария Тодорова и Борис Николов, и казвам: „Виждате ли, вие нали чакахте политически промени и условия? Ето ги условия - запечатиха границите да бъдат неприкосновени за следващите 30 години!" И така, нищо не се случи.
