И така, тя вече края на 1975 г., тя лежеше на кревата, вече беше болна, и аз бях застанал до нейния креват и й казах: „Мария, аз имам три изисквания към теб." И тя ме погледна, и ми казва: „Кажи ги."
- „Първо да ми предадеш златния медальон с Пентаграмата на Учителя, който ти носиш на врата си цели 50 години." Пита ме: „Защо ти е този медальон?" - „Този медальон ми е необходим от теб не само като спомен, а за да може след време да ми служи за връзка между теб и мен."
- „Как и кога?" - „Ами, когато аз почвам да подреждам твоите опитности, тогава ще си сложа този медальон на врата, и така ще търся връзка с теб - да идваш, да помагаш, да съдействаш." Тя ме погледна, после кимна с глава, затвори очи и се унесе, като че ли спеше. За мен това не беше сън, тя се извлече от тялото си и тръгна горе в Невидимия свят да проверява, и да взима разрешение от своя ръководител. И след 1-2 минути тя отвори очи, и каза: „Този въпрос се разреши в твоя полза."
Второ изискване: „Да ми се предадат твоите тетрадки и тефтерчета, и всичко, което е писано от твоята ръка." Тя отново затвори очи и след малко аз видях как се измъкна от тялото си, изчезна в Невидимия свят. Върна се след няколко минути в тялото си, отвори очи и каза: „И този въпрос се разреши в твоя полза."
Трето: „Аз искам да ми се предадат всички материали по издаването на Песните на Учителя, всички оригинали и всичко онова, което е съхранено като нотен ръкопис."
