И това беше нашия план, но какво стана? - Всичко изчезна! Изчезна по един невидим сценарии, и по един видим сценарии. Един го пишеше отгоре, друг го изпълняваше отдолу. От долу този, който го изпълняваше, беше Борис Николов. Така, че тя си замина през 1976 г. И сега, кое беше най-интересното ли? Най-интересното беше това, че тя беше здрава до 1975 г. и дори си спомням месец май-юни. Тогава ние подготвяхме нейните документи, за да може да вземе социална пенсия. В България имаше такъв закон, навършилите над 75 години, които нямаха пенсия, получаваха социална пенсия. Тази социална пенсия се равняваше на половин пенсия, но все пак това все пак означаваше нещо. А тя цял живот беше домакиня. Посрещаше и изпращаше гостите, посрещаше и изпращаше т.н. последователи на Учителя от сутрин до вечер. Хранеше ги, поеше ги, поднасяше им кафе, и им беше своего рода изповедник на всички.
Така, че аз виждах нейните изследвания, рентгенови снимки -всичко беше както трябва, и нямаше никакъв проблем! Но след големия провал през 1975 г., нещата се промениха. И аз си спомням тогава, когато стана големия провал, и Борис беше виновен за големия провал на „Секирица". И аз му казах: „Невидимият свят е решил, че един от двамата ще си заминете тази година." И той стана, удари с юмрук по гърдите: „Ние винаги сме готови да си заминем!" Да, след няколко месеца тя престана да яде, да линее, и си замина след няколко месеца. Това беше положението.
Така че аз бях до нея в тези последни месеци. И знаех, че това са последните й месеци, и последното време от месеци, които й отпускаше Невидимия свят. И аз, трябваше да бързам. Но всички ми пречеха, всички без изключение!
