7.9. ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ ЛАЕ. ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ РАЗКЪСА
И каква беше равносметката от тези два побеснели песа, и от тези две кучета? - Бях ги хранил три години с половин лекарска заплата, като изядоха и онези пари, които приятелите даваха на Борис Николов за Делото на Учителя, за да може да се откупи от онзи, за да не го даде под съд. Но това никой не знаеше. Това го видях аз и аз го знаех, и сега аз го казвам. Та така, по този начин се пречеше на моята работа. Тези кучета станаха проводници. Те бяха инструменти на ония сили, които влизаха в тех, които ме лаеха, които искаха да ме разкъсат на парчета, за да не мога да влезна в този дом, да дойда и да си свърша работа!
Накрая Небето реши, че трябва да се сложи край на това безобразие! И докара и даде ход на този инцидент с ухапването и разкъсването на онзи комшия, за да може да се задейства законът, другия закон на Кесаря, за да бъдат заплашени от Съдебен процес. И по този начин да се разреши въпросът с песовете. Песовете бяха качени на коли, и изпратени далеч от техната къща. Представяте ли си бе? Аз идвах пеша до тях, за да спестя по някоя стотинка за превоз, а те трябваше да платят пари за тези песове, да ги качат в коли, за да ги закарат къде си - не знам! Ето, по-голямо безобразие едва ли има някъде по света! А тука беше ежедневно!
Така беше в този дом - ден след ден, изненада след изненада. И така се движеха дните, и годините. Това беше една приказка за тези кучета, които ме лаеха, това беше една приказка, която трябваше да реализира пословицата: „Храни куче да те лае. Храни куче, за да те разкъса." Така, че аз бях също разкъсан, и ме разкъсаха. Направиха рана в мен, от която изтече моето време и моята сила, и аз бях накрая изцеден психически, изцеден,изтормозен!
И накрая казвах: „Боже Господи, как мога да свърша онази работа, за която съм изпратен?!" И ако съм нещо свършил, това не беше моя заслуга, а на Онзи, Който ме движеше и направляваше от Невидимия свят.
