И да продължиме по-нататък. Аз си отидох. Идвам след 20 дни, и какво научавам? Тези два песа прескочили през оградата на комшиите, и бяха разкъсали онзи, който живееше до тях. Бяха му разкъсали крака, той беше закаран в Пирогов. Там бяха го шили. Една разкъсана рана от ухапване на куче, е много опасна! То разкъсва, и там много трудно се шие тази рана. Та онзи беше стоял в Пирогов няколко дни, после бяха го изписали. Той беше дошъл, вдигнаха скандал, идваха Милиция, за да огледат как са нещата. Той беше направил оплакване до Милицията, а тогава Милицията се отзоваваше на такива оплаквания на граждани. Дошла Милицията, разглеждала случая, видяла, че има такива два големи песа. И ги пита: „Вие защо държите тези песове тук?" Отговарят: „Ами казва, да ни пазят!" - „Ами като ви пазят, защо не ги вържете?" Така, че онзи беше дал една молба, искаше да подаде молба, за да ги съди. А Борис имаше условна присъда по време на процеса, и една такава обикновена присъда в момента за тези кучета, щеше да има много големи последствия! И така, накрая се споразумеха Борис да плати за тази средна телесна повреда, да плати за скъсания му панталон, да плати за, забележете сега, тогава имаше Правилник - „Ухапване от куче". След това 20 дена се бие т.н. противобясна ваксина и се яде специална диета. И така, той трябваше да плати за ваксината, за загубата на времето, и беше една голяма сума. И Борис взе, че я плати. А откъде ще я плати, когато той имаше 132 лева пенсия? - Еми плати ги от онези братски пари, от онзи десятък, който му ги даваха онези, неговите приятели съвременници, които идваха и казваха: „Ето Борис, вземи тези пари. Ние ги даваме за Бога, и ги употреби за Делото на Учителя." И той ги определи, и ги даде за кучетата, така както аз храних три години два песа и един котарак!
И накрая те решиха, че трябва да се отърват от кучетата, защото имаше предписание от Милицията. И така, едното куче го качиха на лек товарен автомобил, и го закараха на Рила - при Боре. Той беше там пазача на Горското. И той беше познат на Мария и на Борис, и той съдействаше много през време на лагерите на Рила. И за да закара кучето от София до Рила - това е дълго разстояние, и му взеха превоз 50 лева, а това се равняваше на половин моя лекарска заплата, и на половин от неговата пенсия. Другото куче, също беше натоварено и закарано на Витоша, беше също платено за превоза му, и беше дадено на някого. Остана само котарака.
