И така, разбрах, че онзи приятел, наречен Борис го бяха завладели мозайкаджийските духове, бяха в него, и нямаше отърваване от тях. А те го вкарваха и го изкарваха на строежа. Моята кауза беше загубена! След малко Мария седна пред пианото, и започна да свири музика от Учителя. Борис се беше събудил. Изсвири няколко песни на Учителя. Борис се беше отпуснал, беше се отпуснал. По едно време така тръсна глава, огледа се насам-нататък и когато го поглеждам, виждам, че онзи мозайкаджия с когото аз говорих преди един час, вече го нямаше в неговото тяло. А беше се върнал истинския Борис. Отново започнах разговор, отново изваждах планове, отново поставях онова, което аз исках, отново следваха обещания, че от следващия път почваме да работиме. А на следващия път отново се срещах с този мозайкаджия - майстор Борис, който ме посрещаше усмихнат, и казваше: „Е-е-е-е докторче, как си, какво правиш?"
Тогава разбрах, че Мария гонеше онези духове, които влизаха в майстор Борис само чрез пианото и чрез музиката на Учителя. Бях попаднал в една голяма клопка, а аз трябваше да свърша своята работа. Но как? През това време Мария разказваше по някой и други спомен, и аз все пак записвах по нещо. И това беше нещо много-много малко. Това бяха откъслеци. Но работата оставаше. Питах ги сега, защо след като аз давам пари, имат за препитание, защо не останат и да използват моите пари, които в разстояние на три години аз ги давам. Те мълчаха. Мълчаха и аз се чудих защо те мълчат. Мълчат, траят и не говорят по този проблем.
