И най-голямата заблуда, която трябваше да преживея бе тази, че той изобщо не спря да работи. Аз очаквах, че няма да ходи по строежите, а се оказа обратното - той продължаваше да си ходи по тези строежи, и аз редовно давах вноските. И което е най-важното! - Никаква работа през това време той не вършеше. Но аз изпълнявах онова, което трябваше да изпълнявам, и всеки месец давах по половин заплата. Така, че това мина една година, че втора година, че започна трета година. И беше, и трета година.
И веднъж аз го срещам на двора, той идва от работа, носи си своята торбичка, едвам се влачи, седна на пейката. Аз го заговорих. И по едно време чувам от него да ми казва: „Ето ти търсиш Борис. Борис го няма, а тук е неговия заместник майстор Борис." И се тупа в гърдите. - „Като майстор Борис няма втори в България и в света! Защото този майстор може всичко, и всичко може да прави!" Аз се сепнах, огледах го и какво да виждам?! - Виждам, че Борис не беше в неговото тяло, а беше някой друг тука. Изведнъж пак ми каза: „Този Борис, който ти търсиш, го няма тук." Оглеждам се, отново го поглеждам втренчено и наистина виждам,.че това не е Борис, при който аз съм дошъл, а това е един мозайкаджия и майстор, и аз си губя времето с него. И тогава ставам, отивам, казвам на Мария, а тя мълчи, и нищо не каза. - „Чуваш ли какво той говори? Чуваш ли, какво той говори, че това не е Борис, а майстор Борис и, че Борис го нема?" Тя отново мълчи. - „Значи в него друг е влезъл, и друг владее тялото му. Това е майстор Борис, а истинския Борис за който аз съм дошъл изобщо го няма!" Мария застана настръхнала, трепери цялата, гледа мен, гледа него и отново мълчи! Борис започна да се мие. Аз му поливам и той ми говори за обектите, за строежа, за майсторските му проблеми - неща, които мен изобщо не ме интересуваха! Аз бях дошъл за него.
Влезнахме вътре в стаичката, масата беше сложена. Хапнахме, той след това легна да почива, и аз отивам да се разправям с Мария. Разказвам всичко. Тя ме изслуша и ми каза: „На този етап, нищо не може да се направи! Трябва да се чака." Аз отвръщам: „Да, ама вие ми губите времето." - „Да, твоето изгубено време, все някой трябва да го загуби. Ще го загубиш тук, но ще спечелиш време от друго място. Времето е едно и също - от едно място се губи, а от друго място се печели и накрая двете времена се изравняват." Гледам, гледам, чудя се на това философско обяснение.
