През 1969 г. се бях преместил в град Своге. И сега, отидох да работя там. И кое е най-интересното? Ами аз, когато бях ученик си спомням, че учих по география за каменни въглища. И там беше написано, че един вид каменни въглища са т.н. антрацитни въглища. И те се намират на няколко места, и едно от тези места е град Своге. И най-невероятно е, че тогава, ама аз бях ученик в прогимназията. И тогава чух някой да ми говори: „Запомни това име Своге. То ще ти потрябва!" И така, аз завърших гимназия, завърших Медицина. И накрая се сбъдна пророчеството за Своге.
И ето, 1969 г. аз отивам, и търся работа в Софийски окръг. И онзи, който беше пред мен ме погледна, огледа ме и казва: „Ти какво си работил до сега?" - „Ами аз казвам бях педиатър няколко месеца, след това селски лекар няколко месеца. Освободиха ме, и сега търся работа". И той ми казва: „Виж какво, има място в град Своге по чл. 64. Има една лекарка, която е заминала на курс. И там 6 месеца можеш да работиш. Точно търсят човек." И аз казвам: „Добре." И аз му казвам: „Да, ама аз не знам къде е това град Своге!" Той се усмихна и казва: „Абе как да не знаеш къде е Своге, къде е Лакатник? Цяла София ходи там на екскурзия, ти да не знаеш?!" Аз вдигнах рамене, отидох на гарата, питах, разпитвах, взех билет.
Накрая слезнах и полека-полека намерих болницата, намерих завеждащ отделенията. И се представих.
