17. ТОВА, КОЕТО ИДЕ!
Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с. 1.
Има неща, които човек със своя ум, със своята воля, със своите сили и способности и по свое желание, не може да избегне по никакъв начин, каквито и усилия да прави за това.
Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре надоле лавина, която никаква човешка сила не може да спре.
Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях.
Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в една невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем.
Но има също така цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошел до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид, и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт.
Тия неща, тия събития могат да се уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка!
Често пъти една катастрофа може да бъде избегната, да бъде предотвратена дори само един миг преди нейното разразяване.
Ний всички сме живи свидетели за истинността в миналото и днес, на това твърдение.
Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и носящ върху себе си хиляди и милиони невинни и жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта.
НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО!
Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум, от нашата предвидливост, от нашата воля.
Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание.
Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност.
С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и преди всичко с нашето вслушване в оня тих, но справедлив и мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие.
Времената в които живеем са важни и съдбоносни повече от всеки друг път.
Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех.
Пламен
