И още един случай с Тодор Бошков. „Понеже се пенсионирах и бях 45-годишен, имаше възможност да стана областен директор на Пловдив. А областният директор - той е областен директор и на полицията. Но искаше ми се да стана областен директор, вече като цивилно лице. Но не стана и аз бях умъчнен, че не стана да бъда областен директор в Пловдив. Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние обядвахме при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни. Но за наше учудване, на моя приятел, една от костилките му застана в гърлото, едвам му я извадих, за да не се удуши." „А с това Той визираше мен" - казва брат Тодор Бошков, понеже бях умъчнен, че не станах областен директор. Но понеже Учителят знае, ако стана областен директор и като свърши войната, знае какво ще стане. Защото след това всички областни директори бяха ликвидирани от новата власт, които са били преди и като директори на полицията са преследвали комунистите като нелегални.
Така и този път бил спасен. Ученикът трябва да има будно съзнание - а това означава връзка с Бога.
