Ще продължа да разказвам за брат Тодор Бошков. Той лично ми разказваше следния случай. „При едно от посещенията ми от турската граница в София, разбира се следващия ден имаше беседа на Изгрева. А беседите започваха в 5 часа сутринта. Но понеже у нас имаше немски войници, немски поделения и бяха настанени в бараки близо до Изгрева, Диана бад. Там често, когато са идвали през градината, през Борисовата градина, са бивали убивани, сигурно от някои комунисти и противници на германците. Аз това не знаех и си мислех - сутринта, преди да тръгна за Изгрева на беседа, дали да взема пистолет, или не. Облечен в цивилни дрехи пристигнах на Изгрева, но аз съм взел пистолет и влизам в салона." Той, Божков, си имаше едно място - с влизането в салона, вляво, в ъгъла; той беше нисичък, незабелязан така. Разбира се салона е пълен и време е вече, идва Учителят, влиза в салона. Въобще Той нито е погледнал, нито Го видял физически, скритият брат Тодор Бошков. Качва се на катедрата Учителят, правят молитва всички в салона и накрая сядат. И Учителят сяда. Необичайно става един по-продължителен интервал между молитвата и започването на беседата. И преди да започне беседата, Учителят казва: „Когато тръгваш при Господа, не взимай оръжие!" „И понеже аз като знаех, че имам пистолет, засрамих се. Той нито визираше - кого, но Той знае -кой какво има. Така разбрах за многократен път, че Учителят знае, не само какво имам, но и какво мисля. Ще продължа пак за Него със следния случай, когато Той разбрал, че не само когато прави изявление, а и когато мисли, Учителят дешифрира неговите мисли.
Мен ме пенсионираха като полковник. Бях На Изгрева и си мисля: „Е, да, полковник съм, не ме направиха генерал". Учителят минава покрай мене без да се спира, само ме погледна и ми казва: „Аз не дойдох да ви правя генерали!" И си замина. Нито въпрос, нито дума съм му казал, нито подобно нещо, а Той ми отговори на моите интимни разсъждения.
„Осигуровката. Бог е, Който осигурява. Като изгубиш Любовта, ти си изгубил осигуровката си." (Учителят)
