По време на II-та Световна война, ще ви разкажа един много интересен случай, как Учителят съдейства да останат евреите в България и да не бъдат евакуирани и изселени от страната, както бе с много други страни, окупирани от германците и изпращани по лагерите в Полша, Освиенцим, Требленка, и по другите лагери, за съжаление и за срам на Европа по това време. Макар че България е малка страна, бе окупирана от германците, разбира се, пак "доброволно", имайки предвид мощта и силата на Германия. Така съществувахме ние, българският народ, но по едно време, както евреите от Гърция, Македония, Югославия, така и от другите окупирани от германците страни, бяха изпращани в тези лагери в Полша. След известни разисквания тука, в Народното събрание и от опозиционните народни представители, пледираха от нашата страна да не бъдат изселвани евреите, а да си останат тук, тъй като ние, по принцип, нашият българският народ е толерантен към всякакви, всички националности, независимо какви са. Особено като виждахме последиците от изпращането им в тези, не искам да кажа грозната дума - в тези „лагери на смъртта" в окупираната Полша. Но след голямо давление, и то категорично, от германските власти върху цар Борис, цар Борис се принуждава и прави декрет, според който да бъдат изселени евреите от България в Полша. И по дунавските пристанища да бъдат там натоварени в кораби. Един наш приятел съмишленик д-р Методи Константинов, работеше тогава в една организация, казваше се „Национална пропаганда". В „Национална пропаганда" знаеха, че д-р Методи Константинов е следвал и защитил докторат в Полша, разбира се, знае полски език и му дават командировъчно, той да съпровожда корабите по Дунава за Полша. Разбира се, Методи взема командировъчното писмо и отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ето, имам командировъчно да отида, да съпровождам евреите за Полша." -„Така ли?" Учителят пита, кой реши това. „Има декрет, Учителю, след голямо давление и принуда от германските власти върху цар Борис и той прави този декрет да бъдат изселени евреите в Полша, и аз да ги съпровождам с корабите по Дунава за Полша." Учителят казва на Методи: „Върви, извикай Лулчев." Методи веднага изтичва да извика Лулчев и Учителят казва на Лулчев: „Върви да кажеш на царя, че ако се реализира декретът, който е подписал за изселване на евреите за Полша, ако се реализира, от династията му помен няма да остане, а страданията на българския народ ще бъдат неописуеми."
Лулчев веднага излиза и отива в двореца, разпитва, обаче царят се е скрил, за да няма върху него давление. Търси го тук и там. Лулчев се връща на Изгрева и казва: „Учителю, никой не знае къде е царя, за да му кажа." Учителят отива в другата стая, постоява известно време, връща се и му казва: „Царят е в Кричим." И Лулчев взема таксиметрова кола и отива в Кричим. Царят го пита: „Кой те прати? Кой ти каза тука да дойдеш?" Лулчев му казва: „Аз идвам да ти кажа само две изречения, препоръка от Учителя и се връщам, ко-лата не освобождавам". Царят пита: „Какво ти каза?" „Ако се реализира декретът, който си подписал за изселване на евреите от България, от династията ти помен няма да остане, а страданията на българския народ ще бъдат неописуеми." „Така ли каза?" „Така". „Чакай тогава, заедно ще пътуваме с таксиметровата кола." Заедно пристигат в двореца в София, извикват вътрешния министър Габровски, скъсват този декрет. И обратно решение изпращат телеграфически до Дунавските пристанища и до всички онези пунктове в страната, които се грижат за тяхното експортиране, със заповед обратна - да се върнат по местата си там, където са живели досега. А те бяха изселени от София. Така евреите, нито един не беше изселен вън от България, благодарение на съвета и препоръката на Учителя. А решението бе на цар Борис да послуша Учителя, за да останат те тука, а не да бъдат изселени там, с риск да загинат. Така те бяха спасени от лагерите на смъртта. Учителят ги спаси. Бог ги спаси. Ето какво значи Боголюбие: „Человек ще погледне към Създателя си, и очите му ще се взрат към Светого Израилева" (Исай гл.17, ст.7).
