Докато размишлявам за други случки из живота на Братството, във връзка с Учителя, ще ви разкажа за една майка. В провинцията имала дъщеря, болна с психическо разстройство, ненормално говори. А майката се поболяла от мъка. Дъщерята расте и става мома 16-18 години. Майката е много разтревожена, че нейната дъщеря и като момиче, лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал от провинцията: „Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов, там, при дъновистите. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически, или духовни". И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря, както винаги. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи гласно, мощно и категорично: „Марш, марш, марш, марш, марш!" Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече момичето си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят му. Така оздравява момичето и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени. Със силата на Духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. „Царството Божие не е в Слово, а в Сила". (1 Кор. 4, 23)
