Не са важни думите, не се важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията. Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново. Важното е, че всички ние, чрез нашия целокупен живот, чрез нашите мисли, чувства и дела, трябва да влеем в света една опресняваща струя.
Много са хората, които говорят за обнова и братство. Много са тия, които искат да освобождават света. Много, различни и често противоположни са техните разбирания и методи. Обаче, което прави особено впечатление, то е че почти всичко това за сега си остава в областта на теорията, почти всичко това си остава само думи. Малцина, твърде малцина чувствуват, че трябва да започнат първом със себе си. Нямайки ясна представа за дълбоките пружини, които движат живота, болшинството търсят причините на злото във външните условия, към които отправят, разбира се безуспешно, своите усилия.
Наистина, трябва да признаем, че задачата, с която са се нагърбили тия хора е тежка, извънредно тежка, че идеалът към който те се стремят е тъй далечен, тъй мъчнодостижим, че всяка крачка по пътя към него трябва да бъде направена с цената на огромни усилия. Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот - в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопъки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо,толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всички теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза.
Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит, е предприело общество „Бяло Братство" в България под ръководството на своя Учител Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни. но че сме успели да снемем Царството Божие на земята! Не! Та и нито е нужно, нито е възможно да се бърза тука. Едничкото разумно желание е: Братството да бъде живо, бавно, но сигурно развиващо се семе. И наистина, само по този път то ще израсте и даващо храна, с плодовете си, на милиони.
Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост и в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота.
Обаче какво виждаме в действителност?
Всички знаят, та няма защо да описваме тук нападките и преследванията, на които е изложено Бялото Братство. Но ние знаем, че това става по силата на един естествен закон, според който златото трябва да мине през огън и новият живот трябва да бъде закален в бурите на света.
Ето защо, нас не ни засягат нападките, които тъй щедро се изсипват върху ни. Нека Бог бъде нашия Съдия! А на тия, които ни преследват, ние най-искрено прощаваме.
Пламен [Пламен Градющий = Сава Калименов]
„Който работи, за да спечели пари, е слуга.
Който работи поради любовта, която има, е син Божи."
