Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходимо да се осветли обществото от още една страна.
Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общество си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т.н. „Бяло Братство”. Като се почне от обвинение за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания", та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имота на Братството край София и досега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столична полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците - заинтересувани и незаинтересувани - поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации!
„Те са всички луди и умопобъркани”, твърдеше една почтена софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет.
За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите”, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение - разбира се, напълно основателно съображение.
Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение.
Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си:
Г. Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдействува нито минута за нейното нещастие.
Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството.
Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти - всеки негов член носи със себе си всичките отпечатаци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания”, за прекомерно заболяване, не отговаря на истината.
Всички твърдения за „рушене основите на държавата", за „рушене на семейството” и пр. се дължат на илюзорните положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще.
Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама да провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ.
