Зная, че никога не ще мога да изразя в писмо всичко онова, което се изживя през последните дни. То беше тежко, потискащо и много скръбно. Но, нали зависи как се гледа, а още повече, когато светлината, която осветлява всичко не е малка. Казвам: Това беше живота... Радостен, или скръбен? Каква разлика?... Щом като това са живите струи на това, което тече и в което се проявява Бог, щом като това е живота? Аз гледах всичко, което ставаше пред мен и смятам, че добре съм гледала, тая сценирана драма, това изпитание, дирижирано от един разум, с една определена цел. Смятам Учителю, че гледах добре.
Сега, когато бурята отмина, аз мога да видя и да преценя всичките онези мигове, които ме хвърлиха в една голяма и дълбока скръб. Нейните следи дълго време ще сещам и сълзите още бликват в очите ми.
Бях в комисията по посрещането и разквартируването. Казвам сега, колко тържествени случаи е имало из еврейския живот, колко празници всред, които никога не съм била, но тоя път аз усещах, че там беше истинското ми място. Посрещането от страна на властта беше брутално и потискащо, сякаш посрещаха затворници, престъпници. Разквартируването беше най-безогледно и фубо. Как молех началника да бъде по-снизходителен и да се вслуша в молбите на тези, които искаха да бъдат заедно. Поставени бяха по 4-5-8 души в стая, чужди и непознати. Той беше неумолим и бързаше, бързаше. Този човек се казва Таласъмов и е много жесток. Аз, която пишех до него се питах дали има сърце. Обливах се в сълзи и пишех. Като ставаха пет души аз молех, но... Този човек Учителю, не е българин. Майка му е арменка, а баща му бил чех. През нощта срещу другия ден, когато щяхме да посрещнем другата група, аз се молех горещо на Бога, да смекчи неговото сърце. На другия ден положението наистина се промени, защото и той видя, че така не можеше. И хората бяха малко по-добре изслушани и техните желания изпълнени. И посрещането беше по-човечно, нямаше кордон от полиция.
Днес пристига последната група. Цялата възлиза на 600 души. Още.не е решен въпросът да позволят ли в български къщи да се заемат квартири, или не. Ако позволят това, разредяването ще стане постепенно и някак си ще се облекчи натегнатото и отегченото положение, което съществува. Фактическото положение не мога да го опиша. И ние дома имаме гости. Дъщерята на брат Оливер с мъжа й и двете деца. Те могат да си потърсят друга квартира, но не искат на никаква цена да си излязат от нас. Хазаина, обаче, ги прие само за няколко дни, въпросът е висящ и ще видим, как ще се реши. Нека да стане това, което Бог е решил и което Той е отредил за нас и за тези хора.
Аз казвам само едно за всичко, което засяга мен, казвам го много хубаво: Аз благодаря, Учителю, нека само в тази дума, казана на Вас, изразя онова дълбоко отношение, което имам към Вас и към Бога, затова, че почувствувах и разбрах и оценявам голямата любов към мен и към моите близки. Учителю мой, искам да ме видите и да Ви видя, да Ви погледна, за да видите това, което прелива в моето сърце
Не съм успокоена още. Не съм се освободила от мисълта, че по тоя път, по тоя наклон не ще се стигне до края, до съдбата на другите ни братя. Моля Бога да отклони тази чаша, заради това, че Вашата Любов присъствува тук, заради нас Учителю. И нека Той ни дари със сили, за да изживеем изпитанията си докрай.
Мили Учителю, бъдете с нас. Аз зная, че сте с мен. Искам да Ви видя. Казах Ви една частичка от това, което е, показах Ви една страничка от този живот, който се живее днес. Вие ще прочетете останалото. Моят брат е изпратен във Видин. Работи се да се позволи да се съберат при свои близки от различните градове. Ще се облекчи положението тогава.
Учителю Мой, благословете ме. Благословете работата ми, защото тя сега не е малка. Света и хората са жадни и гладни. Нека бъда бодра и здрава. Живея при режим, при изключителни условия, нека да стана пластична и търпелива. Нали Вие казвате, че за ученика, каквото и да стане, каквото и да се случи, всичко за него са преинтересни уроци и задачи, които с любов изучава и разчита, за да ги разреши в края. Така се опитвам да гледам и аз.
