Думата господар е една от обикновените думи в нашия език и по съдържание може да се отнесе до невинните думи. Защото, каква вина има човек, който по едно или друго стечение на обстоятелствата е станал господар. Такъв човек може да бъде собственик на някакво предприятие, стопанин на много земя, а може да бъде и господар на своя дом, на къщата си, на прислужника си, а понякога, не рядко, на своята жена, деца и пр. Затова, че човек се смята господар на земята, не го съдят, не е углавно престъпление да си господар. Какво съдържа тази дума, която спира вниманието ни? То е насочено към онова, невидимо съдържание, може би неосъзнато, съдържание, което ни извежда до големите низини до които човек може да стигне. Тъкмо в този невинен словесен израз намираме една от главните причини за всичките мъки и тегла на човека от памтивека. Устройството на човешкото тяло би трябвало да се превърне на велика книга за разучаване на човека - живия кодекс, където са написани принципите на живота. Тази идеално малка устроена вселена има само един господар - мозъка - главата. В тялото няма друг орган, друга система, която би могла да изпълни ролята на главата. В момента, когато се случва такова нещо в тялото или в света се явява най-голямата анархия - човек заболява или умира. Това е обикновен закон в живота - милиардите клетки на организъма поддържат хармонията и благосъстоянието на тялото до тогава, докато признават само един господар. В устройството на човешкото тяло принципът е строго установен. Не твърдим, че същите закони и принципи са валидни и за цялата Вселена, че и там Един е Господарят и че този Господар е прието да се нарича Бог или Господ. Нямаме желание да спорим или да убеждаваме, нито да оборваме - не водим диспут. Казваме само - да, законът е един. Спорът е много стар и нека науката си троши мозъка да го разреши -това й е работа. За нас важен е принципа, закона, който жив прониква целия живот на човека. И нека се опитат хората да му се противопоставят. Еднакво са засегнати и които отричат и приемат идеята и никак не е важно за Този Господар дали приемат или не, дали са съгласни или не, че Един е Великият Разум, Великата Първопричина, Която реди живота на цялата Вселена с милионите галактики; едно е Разумното начало, един е принципа, както една, а не две са човешките глави. Ние няма да се спираме да описваме живота на човек, който живее на два стола и има два ума - раздвояването е гибел за човека -раздвояването е довело човечеството до тази обърканост, до тоя хаос, който прониква бавно от умовете на “умните”, хората на изкуството до обикновените хора и до целия свят. Страшен е живота на два стола, страшен на оня, който има двама господари - единия, който съществува по закон и другия, който се сили да заеме неговото място. Едно преплетено положение, което човек трябва да разбере и разграничи, ако иска да не изпадне в хаос. Нека да вземем в най-обикновен смисъл желанието на човека да стане господар на имот, на пари, на пост. Движимото и недвижимото имущество не принадлежи на човека, ако и да притежава крепостен акт за това. Нищо от онова с което си служи човекът не е негово. Че не е негово се вижда ясно, когато той умира. Със себе си не може да отнесе нито грам материя, която да е валидна и в друг свят да речем. В този момент той не разполага нито с имуществото, нито с парите, нито с тялото си. В живота на човека има един момент, когато човек се отказва от всичко, казано другояче невъзможно е вече да се нарече господар. При смъртта понятието абсолютно губи своето значение. Той вече се намира извън порядките и законите на земята, т. е. на хората, други сили се разпореждат с него и първото заблуждение от което смъртта освобождава човека, това е да мисли, че може да бъде господар.
Думата господар е от категорията на ония думи, които са причинили най-големите страдания на човека с едно изключение само, когато човекът е съумял да стане господар само на себе си - единственото вакантно място за всички. Вън от това господаруване над човешката природа думата е белязана с фаталния знак на отклонението от правата линия и неизбежното раздвояване, което я следва. В тази идея змията е изляла отровата си. Раздвояването води своето начало от онзи трагичен момент, когато Ева повярвала, че може да стане и тя господар - като Бога. Ние се връщаме на библейското сказание и се опитваме от този жив епос с хирургически нож макар да извлечем от сърцевината неувяхващата истина, която е скрита там. Ония, които са написали легендата са владеели едно познание, което никога нямаше да престане да свети и да буди човешката мисъл. Живата истина блести, грижливо мъдреците са я скрили, за да я поднесат един ден несъкрушима и чиста. В краткия диалог между -змията и жената сякаш е дадена цялата Космогония на Битието, цялата архитектурна цялост и хармония в чийто основи блести принципа. “Ще станете като Бога” - змията първа внесе раздвояването, най-отявлената идея на господарите. “Защо да има само един Бог и вие можете да станете богове. Примамливо блести идеята - да бъдеш като Бога, да станеш господар на всичко. От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар. Срещу тази идея е изправена Ева. Тя вижда всичките преимущества - ще седи на трон, ще управлява световете и ще се разпорежда със всичките съкровища. Тя не познава закона, тя не живее идеята, че вече има Един Бог, Велик Господар, Велико Начало, Велик Разум, Който е включил в плана и нейното благосъстояние. От нея се искаше само да се заеме с разучаването на тази истина. Ева бе в един велик университет - школа и нейната работа беше да бъде студент, ученик в тази школа и да учи. Учението винаги подразбира известен труд, известно усилие, насмогване, работа - ученичеството е трудна работа, пътя непоносимо мъчен, а да бъдеш господар е нещо по-леко, по-приятно. Първият изпит излезе несполучлив. Ала идеята не остана заключена там и не легна в забвение. Хиляди и хиляди пъти човек щеше да се връща на нея и щеше да се изправя пред тази алтернатива - господар или ученик.
Езическата култура на древността почива върху тази идея, която винаги е представлявала твърда храна и преплетен възел - да приемеш ли Единния Бог - незнаен и неизвестен, нематериалния Бог на евреите, или ти сам да се провъзгласиш за господар и да излееш образа в кумир; да бъдеш ли ученик или да властвуваш над другите. Изпитът на Ева не бе само неин. Идеята се задълбочи и се превърна на дълбок вътрешен конфликт, проникна в хиляди осъвременени варианти в обществения, религиозния, държавния живот на народите и всичко се зарази от реакционния зародиш, който намираме и в зората на първите цивилизации. Материализмът на двадесетия век не е нищо друго, а най-грубия образ стигнал до своята кулминационна, за да преживее своя цъфтеж и своята смърт. Кумирите и култовете се вдигаха и слагаха, живееха и се надживяваха, развенчаваха ги, за да се превърнат след това на пепел за време по-малко от десетилетия. Причината бе една и съща, както някога в далечното минало, така и сега, бяха се променили само формите. Господаруването стана цел, програма, идеал. Малки и големи господари никнеха. В целия свят надпреварата за надмощие беше надпревара в подготовка за военно надмощие. На земята никога не е имало по-внушителен брой от кандидати за господари, както през нашето време - да владееш, да господствуваш, да заповядваш, ако ще и над един човек, над едно общество, над една партия, над един народ, над един континент, над пет континента, а ако може и над цялото космическо пространство. Огромни желания, огромни идеи на допотопни същества, останали от ерата на мамутите, на динозаврите, на големите слонове, влята и завещана в главата на представителката на нежния пол Ева, според Библейското сказание. На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя.
Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването. Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв. Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева.
А Великият непознат и непризнат Господар през това време с обич учи своите своенравни, упорити и невежи деца, и понеже твърде много държи за свободата казва: “Направете го господар. Нека опита собствената си философия, пуснете сина в света, нека опита рошковете на света, оставете ги да градят кумири и отливат култове, нека опитат тая философия на миналото, тази наука на настоящето, за да се върне някога пречистен на скромното, ала велико звание: “слуга и ученик”.
В историята на човечеството няма нито един господар, чиято глава да не се е търкаляла под железния чук на съдбата. Неумолим е този чук. Всички господари от каквато и категория да са, вън от тази да бъде човек такъв на себе си, стигат до един край - разрухата. Краят на всички господари е смъртта. Ще кажат: Всички ще умрем. И тази идея е реакционна и родена от господарите. По един начин умират господарите , по съвсем друг умират слугите и учениците.
Христос беше слуга и не умря. Той живя с идеята за един Господар, идеята за един Бог. “Един Господар е достатъчен - да станеш господар, то е влизане в стълкновение с Бога” - казва Учителят.
За ученикът има една служба - слуга, един чин - ученическия; един живот - живот на служене, на учене, на славословене Великото в света, което е определил точното място и точната служба на човека, единствената, която може да го повдигне.
