Учителят виждаше особено, необикновено. Светът и живота на хората лежаха пред Неговите очи в своята неизмеримост и перспективата се простираше до безкрайност. От различните изводи, мнения и заключения, от цялото отношение, което Той имаше към живота на хората, обществото, народите и целия свят не беше трудно да се разбере, че законите по които течеше Неговата мисъл и виждане бяха необикновени, невъзможно е да се измери или да се преведе към някаква сравнителна степен. За Него нямаше зло, зад което да не е скрито някакво добро, нямаше скръб, зад която не идваше радостта, нямаше страдание, което да не допринесе нещо хубаво на човека. Когато някой страдаше, Той казваше - ще придобие нещо ценно, когато загубваше нещо ценно, казваше - за добро е, разтовариха го от излишен товар; когато се разболяваше - добро е, ще се обнови тялото; когато някой претърпяваше неуспех - ще се кали волята и ще се усили вярата му; дори, когато умираше някой, пак намираше положителната страна - природата ще му даде по-благоприятни условия за учене и за растене, или предпазват го от натрупване на грешки и престъпления. За Него трагедии не съществуваха, трагедията бе човешко изобретение. В природата трагедии няма, там закона на трансформирането триумфално дефилира
Когато войните избухнаха, а те не бяха малко през нашия век, Той гледаше на събитието като нещо неизбежно, като крайна мярка на природата, която целеше да възстанови равновесието и нормалното дишане. “Войните се допущат, но не се поощряват, те са като рициновото масло, до което се прибягва след като всичко е било опитано.” Всичко, което се случваше с човека, семейството, обществото, народите беше допуснато, неизбежно, за да се избегне по-страшното, да не се позволи на силите на злото да безчинствуват до крайния предел. Формулата “Всичко е за добро” не бе случайна фраза. Тя криеше и сила и истина и магичност, което мъдреците разбираха и умееха да манипулират. Това е оная мъдрост, която народът ни е утаил в шепите си - “Ела зло, че без тебе по-зло”.
Спокойствието и самообладанието на великите хора в надвечерието на големите събития и нещастия е ненарушимо. Те знаят, че с това се цели мътният поток да изтече, те знаеха, че след големите бури настъпва пълно затишие, те знаят, че след най-дългата полярна нощ настъпва слънчево утро. Животът се движи неудържимо като пълноводна река с определена цел, тя мени своите облици, никога не засяда на едно място. Животът, вечното и прекрасното, чиято същина се пои от непресъхващите струи на Любовта -цветовете на живота никога не увяхват и аромата - не изчезва. Една велика Сила стои зад него и непрестанно го пои и възраства. Тя беше в състояние при всичките условия да възстановява хармонията и равновесието на живота и нещо повече, взимаше едно, връщаше две, угасваше една хубост, раждаше се още по-прекрасна - всичко, което връщаше притежаваше по-горна степен. Тя беше вечна и неизменна, абсолютна през цялата вечност. В Нея Великите хора вярваха. И за това виждаха навсякъде хармония и ред и най-вече там, където обикновените хора виждаха хаос. Едновременно абсолютно голяма и абсолютно малка, Тя обхващаше цялата Вселена, намираше място в малкия човек, за да му говори и разкрива величието си чрез говора на ежедневието, за да му покаже смисъла на живота.
Неговото виждане беше необикновено. От многото случаи, които се опитваме да сумираме, за да извлечем съдържанието на една идея, която ще си остане далечна и неразгадаема - старателно Той криеше начините на виждането, идваме до един извод - неуловима е степента. Не се опитваме да я поставим в някаква рубрика. Може би не беше нужно сега, днес да се знае с каква сила оперираше и докъде се простираше Неговия ясновиждащ дар. Той казваше: “Аз виждам не както ясновидците виждат, виждам особено.” Както ние не виждаме - добавяме ние и сме убедени, че разликата бе огромна. Кой от нас, например, би дръзнал на връх Новата 1943 година да каже: “Следващите 44, 45, 46, 47 и т.н. ще бъдат много хубави години”, когато 44 за нас лично беше една от най-тежките години когато се лишихме от Него? А не бяха ли сгъстени и следващите? Не преживяхме ли най-големите изпитни именно тогава? Кой би могъл да каже, че идват светли дни? Или това, че се ражда един отличен свят? И всичко това по време, когато се унищожаваха милиони човешки животи! Перспективата опираше сякаш до безкрайност - Той виждаше далеч и онова, близкото, началото, което лъкатушеше пред Него, можеше ли да не носи белега на реалността? Пътят на постиженията колкото и безкраен да е бил, лежеше ясно очертан пред Него и как можеше да твърди другото, другото, което обикновените хора виждаха с обикновеното виждане и мислене?
Неговото изказване по повод онова, което настъпваше в света през 1939 година никога нямаше да престане да излъчва уханието на една пролет, която пристъпваше в света, независимо дали хората си точеха ножовете и се въоръжаваха до зъби. Поместваме целия пасаж: “Аз виждам тук-таме да поникват цветя, малки изворчета да ги оросяват. Аз чувам вече птичките да пеят и децата безгрижно да играят. Далече някъде в хоризонта виждам Божественото Слънце да изгрява. Първите два лъча са лъчите на Божията Любов и Мъдрост. Те се съединяват в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и Свобода. Радвайте се и веселете се за това, което сега иде."
Времето, годините се изнизаха и в момента някой сякаш светкавично завъртя лентата на тези години, които ни делят от слънчевото августовско утро на 1939 година, което щеше да опре до фаталния ден на човешката история -войната, която пристъпваше като израз на отявлена и брутална сила, каквато някога е съществувала на земята. Сега жадуваме за един миг да застанем близко да Него, не за друго, а за да се извисим до Неговото виждане и прозрем истината, която в неизмеримата далечина разграничаваше синорите, бележеше границите, осветляваше просторите и откриваше великата тайна на Мъдростта, която въвеждаше идеален ред във всичките светове. Сега, когато зад нас стоят повече от две десетилетия, днес, когато животът ни поднесе много уроци и ни разкри величието на един план, който бавно и с ненарушимо спокойствие се изпълваше, успели да овладеем изкуството да се вдълбочаваме и да гледаме на нещата широко, измервайки ги с друг мащаб, като че ли разбираме скритата страна на този поетичен пасаж, чийто фон е построен върху картините на пролетта в сърцевината на която е скрита голямата идея - тласъка, който човечеството изтръпнало беше успяло да почувствува, за да отзвучи по-късно на новото, което напираше и което идваше облечено в различни форми от които основната беше побратимяването между народите, мирното уреждане на всички конфликти, приятелското сътрудничество във всичките клонове на живота и културата. Човечеството жадуваше за пролетта. А пролетта беше оповестена много по-рано от първите още предвестници.
“Виждам да цъфтят цветя,
виждам малки извори да ги оросяват; Чувам прелетните птички да пеят, Виждам безгрижно децата да играят; Аз виждам далече някъде в хоризонта, Божественото слънце да изгрява; Аз виждам Първите два лъча Те са лъчите на Божията Любов и Мъдрост Съединени в едно те образуват лъча на Истината и свободата. Радвайте се и веселете се за това, което сега иде!”
Картината на настъпващата пролет е нарисувана трогателно чиста и ухаеща още на снежни простори, които едва се разкъсват от песента на някоя нетърпелива прелетна птичка. Пролетта, очакваната и жадуваната пролет пристъпваше в света. Първите пролетни цветя бяха цъфнали, изворчета бликаха, снеговете се бяха разтопили, птичките пееха, децата безгрижно играеха, слънцето изгряваше величествено и мощно”... Светът се раждаше нов, чист и добър - “отличен свят” - беше казал Той.
Успяхме ли да видим първите краски на този свят всред голямата тъма и тревога на нашия век? Сега сме във втората половина на века, имахме време много да мислим, да огледаме миналото и настоящето, успяхме да се вдълбочим в казаното от Него - нека не сме добри математици, ала направихме точна равносметка, за да можем да кажем сега - ние успяхме да доловим първите проблясъци на това време, то се изрази ярко в идеята за колективното съзнание, която зрееше вече, събуждаше се това съзнание, оформяваше и играеше вече голяма роля в живота; успяхме да видим новия човек, който копнееше за нови взаимни отношения, за братско сътрудничество между хора, които имаха допирни точки, мислеха и чувствуваха по нов начин. Може би сме изпреварили времето, ала усещаме полъха на пролетта, нищо, че просторите още лежат заснежени, нищо, че на земята е още студено, нищо, че по върховете се белеят още преспите. Нашият живот протече именно през тези предпролетни дни, когато слънчевите лъчи още не топлят силно, както това се случва в последните дни на февруари и в първите на март, с типичните предпролетни депресии, валежи и бури. Не съжаляваме. На нашия паралел, в нашата хубава страна предпролетните дни имат нещо прекрасно с дъха на чистите простори, със свежестта, която се влива в сърцето, с аромата на Живата природа, който докосва душата. Благодарение на всичката тази хубост, ние имахме сили да преживеем дългите зимни нощи и студените дни, когато нашия взор проникваше зад тъмнината, за да открием първите белези на прииждащия сезон. Не бихме могли днес да вземем перото и да кажем две искрени и сърдечни слова - Пролетта идва, оповестената от Него пролет е на прага.
Човечеството ожидаше новото, ожидаше тая човешка пролет, която вещаеше на умореното човечество Мира, Радостта, Светлината, Любовта. И както умело строеше градове и жилища, пътища и мостове, така обновеното човечество щеше да устрои духовния си живот, мирното си съществувание и братското си съжителство между всички народи.
