За ученикът е дошъл този ден. Този ден е необикновен, крайният момент, когато Реалността го докосва със своя магически жезъл и целия му живот получава ново съдържание. Ученикът е копнял за този час, дълго го е чакал и дълго се е подготвял за него, много опити е правили и не веднъж е падал и ставал, преживял всичката горчивина на поражението и тъмата на дългите студени нощи. Стъпка по стъпка той е преодолял трудния път, за да стигне най-после до извора, чийто води щяха да уталожат жаждата и освежат пламналото му чело. Молитвата прозвуча като спасителен зов от безкрая и една светлина озарила неговото небе, щяха да събудят заспалите мисли и чувства, за да се извисят сега до най-голямата висота.
Опитай силата на общението с Реалността! В скрижалите на сърцето, запиши словата на кратката молитва! Молитвата на ученика, прозвучала в крайния ден на неговата победа, представлява сбор от много ключове с които се отварят много светове. Не бе лесно да се стигне до този основен тон, за да се изтръгне от сърцето на ученика магическите думи: Господи, обичам Те! Звучи необикновено признанието, дали веднъж по безкрайния си път, изпълнен с много страдания и изпитания, е повтарял тези свещени и кратки слова? Думата обичам бе позната, загубила от блясъка си, сега звучеше нова и възродена, защото зад нея Един кротко казваше: “Опитай, опитай и този път!” Сега копнежът цъфна като крин и очите жадни търсят и чакат. Часът на ученика е ударил: “При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е моя идеал.” - втората част на молитвата ти, зазвучала като апотеоз на новата пролет, като част на симфония, дошли да докоснат със своята магичност душата на ученика. В тоя най-сгъстен и преходен час на тревожния век, само ученикът можеше да каже: “Обичам Те”... Беше се случило нещо необикновено - нивата се люлееше от класили жита, потоците шумяха пълноводни и щедри и Слънцето изливаше светлина и топлина от отворените и чисти небеса. Нещо се беше случило и ученикът отзвуча с пълнота. Земята стана подножие, небето купол, благоухаеше ожиданата пролет и един живот като жертвоприношение издигаше хвалата си. Стрелката блестеше и сочеше чистия и прав път и сигналите нататък звучаха като тонове на позната и сладка музика. Всичко бе чисто, светло, прекрасно.
Ученикът стоеше пред Своя Учител и внимателно слушаше - свещените думи бяха и песен и молитва; душата имаше криле и можеше да литне в безкрая, за да докосне нозете на Безконечния и каже: “Готов съм да изпълня Твоята воля, както Ти си определил, както Ти желаеш, защото Те обичам, защото Твоята Любов е моя идеал."
Образът на ученика е очертан релефно в зората на новия ден. Като слънчев лъч прорязал тъмата на миналото, мисълта на ученика сияеше и казваше сега - виждам и разбирам и думата “обичам” щеше да се отрони топла и задушевна. При всичките условия, заради великия дар, заради великата привилегия да Го срещна, да Го слушам и преживея необикновената радост - готов съм да те следвам!
Земята и небето бяха свидетели на великото събитие - идването на Учител на земята и раждането на новия образ, образа на ученика, застанал смирено през тази необикновена пролет с узрял копнеж и пълна готовност да учи, да живее, да служи, за да не забрави никога кратката молитва: “Обичам Те Господи!”... Зората на новия ден разпръскваше мрака на отлитащата нощ. Една група се очертаваше на фона на новия ден - Учител и ученик.
Беше пролет, беше ден, когато небето бе ярко синьо, кристално чисто - небе на ученика, когато нечути мелодии огласят простора и песента кънти по небето и стига до душата на ученика, за да се изтръгне благодарствения химн - кратката молитва на ученика - “Обичам Те!... Готов съм на всичко!..."
Този кратък момент от твоето денонощие ти принадлежи. Свещен миг и свещено е мястото на което си застанал. Ти си съвършено сам и онова, което наричаме всеотдайност получава значимост и дълбочина. Мисълта ти е съсредоточена и чувството блести. За този момент си жадувал през всичките отрудени часове и дни, когато твоята сила капка по капка се е изцеждала и умората бавно те е лишавала от волята за живот. Светът приличаше на арена и работния ти ден - на непримирима борба. Преодолял си студа и тревогата на времето, което всеки ден и час неотменно пред тебе е слагал своите проблеми, противоречия, изпитания.
Реката, която тече прясна и свежа надолу, за да пои равнината, не би била такава, ако към нея непрестанно не текат планински потоци ако към нея не се втичат обилните води след дъждовете. Въздухът също не би се обновявал, ако ветровете не вършеха своята работа и не повличаха тежките въздушни маси нагоре надолу; като огромни ветрила те обновяват въздуха и атмосферата се поддържа чиста.
Цялата земя и животът в нея, как ли би изглеждал, ако над нея нямаше небе, открито небе, като огромен прозорец, откъдето прелива светлина, топлина, влага, които поддържат, освежават, осмислят целия живот на нашата планета, като дават тон и на духовния ни живот. Ще кажат, колко далечно е това - не, не е далечно, а напротив много близко и твърде познат лежи този жив пейзаж, който нежно пее позната песен с топла мелодия и човекът участвува в този чист церемониал и всяка сутрин и вечер, както земята очаква своя любим, той очаква свещения час, когато нашата интимност се разтваря като крин в тишината на ранния или вечерния час, в пълна самота и тишина, скрито от всички очи, за да срещне Голямата Любов и поведе разговор с нея, Която е благоволила към човека.
Ученикът не пропуща никога този свещен час и с всичкото внимание и нежност, със светлите мисли и чистите чувства пристъпва свещения праг, за да се отзове на това закотвено пристанище, скрития храм, където сам и свободен от всичко странично, разтоварен от всички товари, той ще се изправи със сърдечната топлота и смирение, за да каже: Любов, дай ми! Жаден съм за вода, гладен съм за хляб не се живее в тая тревожна и объркана земя без живителните потоци на светлината и топлината, които Ти Любов единствена щедро ги даряваш!
Разкрий сърцето си и простри дланите през тоя светъл час на твоето денонощие, за да получиш отговор на твоите въжделения, на твоите нужди, на твоя зов за мир, за радост, за красота. Тайно си ги пожелал, а явно ще ти бъдат въздадени. Ученикът знае, как се нарича това, общение, то е нещо свещено, и нищо че думата е поругана, ала сърцевината й, силата й стоят неотменни и недокоснати. Само студените, горделивите, упоритите, твърдите, не подозират величието на нейната сила и само слепите не виждат блясъка на нейната светлина. Силата и светлината са достояние само на чистите по сърце. Влез в тайната си стаичка и не отминавай светлия и спокоен час на твоето бурно денонощие, за да се изправиш пред Могъществото на Незнайното, пред Любовта на Вечнобудния, пред необхватната доброта на Твоя Баща и получиш онова, което никой на земята няма да ти даде, онова, което никога и при най-голямата скръб и тъма няма да те остави.
Нищо, че думата е опошлена и поругана - нищо, че тя е изпъдена от нашите речници. Съблечи старите й дрехи и под тях ще видиш сияйния образ на най-голямата проявена обич към човека. Път през тъмата който стига до Любовта. На наш език се нарича молитва.
