Въпросът за молитвата е стар като света, придружавал е човека по целия му път. Нуждата да се моли човек я носи в душата си, тя е непреривен процес. Как се моли, за какво се моли са неща, които определят развитието и духовните нужди на човека. Понякога той знае за какво се моли, понякога не знае. На земята няма живо същество, което да не се моли. Цялата природа се моли. Когато дълго време не е валяло дъжд - цветята и дърветата се молят; когато някое животно дълго е гладувало и то се моли - може да е вълк, може да е амеба - всичко живо се моли по свой специфичен начин.
Къде се моли човек? Не е било време, когато човек да не е построявал светилища, капища, храмове, църкви, катедрали, където да принесе своите молитви и жертвоприношения. Дори и по време на странствуванията в пустинята старите евреи си построяват “Скиния”, тоя великолепен пътуващ шедьовър на човешкото строително изкуство. Процесът на молитвата бива придружен с известен церемониал. Богослуженията през всичките времена не са били нищо друго, а сбор от приети правила и ритуали. Много важно е било и е, къде човек ще се моли, накъде да се обърне, как да бъде облечен, кога да се моли и т. н. Още по времето на Христа самарянката задава въпрос: “Накъде да се обърнем, когато се молим?” Молитвата се е схващала като механичен процес - определена служба, която трябва да се извърши по установени правила. Историята на богослуженията и на молитвата е премного натруфена и претоварена. Христос говори на много места за молитвата, като вътрешен акт на душата.
Понятието “Скритата стаичка” за първи път влиза в терминологията на Евангелието. Христос не определя посоката. За Него външния изток няма значение - тая позната географска точка на света при Христа загубва силата на някакъв определен пункт. Той казва: “Иде време и сега е, когато ще се молите с дух и истина.” Посоките вече не са важни, нито мястото - няма вече определени места. Човек трябва да се моли навсякъде и всякога. До молитвата стигат всички живи същества, които имат отношение към природата и живота. В един свят като земята, където на всяка крачка го дебне смъртта, подхвърлен на хиляди опасности, молитвата е безопасно поле и хълм на сигурността - “Под покрива на Всевишнаго и сянката на Всемогъщата" - не са само думи, а жива и реална опитност, която Псалмопевецът е опитал не само веднъж Непобедима е нуждата на човека, на всяка клетка, на всеки атом да охранява живота. Молитвата не е нищо друго, а път и възможност да се привлекат ония сили, които единствено са в състояние да се справят със силите на злото. Хиляди пъти човек е опитвал силата на молитвата, утехата, облекчението, помощта, които никога не закъсняват, когато човек се обръща със всичката си чистота и искреност на сърцето и душата.
Всичко, каквото миналото ни е завещало по този въпрос е плод на проникновен опит - от Библейските сказания до псалмите на Давида, от определената принципност на Христа до всичко онова, което Учителят е дал по този въпрос, изразено ярко в малката беседа “Общение с Бога” - не е нищо друго, а жива и реална истина, която чака да бъде опитана. Определението, което Христос дава е класическо по своята простота и по един непосредствен начин ни разкрива същността на този процес. “Влез в скришната си стаичка". Вече не е важно, къде човек ще се моли в храм, църква, синагога, джамия, капище или хълм; не е важно, как ще бъде облечен, на какъв език ще се моли - еврейски, гръцки, латински - всичко това при Христа изчезва, никъде не се споменава, Евангелието не отделя нито една страница за външната страна на молитвата - едно нещо е само важно - Христос го формулира просто, макар и иносказателно: “Скритата стаичка”. Човек може да спазва всичките правила и форми, по много начини прости и блестящи може да бъде изразена молитвата, ала пренебрегне ли се едното - “Скритата стаичка” - все едно, че нищо не е направено както трябва. Единственото и важното условие е това, което казва Христос, тази скрита и неизвестна стаичка, чийто праг не виждаш, а е близо до човека, вътре в него, значи много близко - някакво място без пространственост и без ориентироващи белези, а съществува и като светилище чака всеки човек, чака го винаги, дверите са винаги отворени. “Скритата или тайната стаичка” не е само фигура на речта, а жива и непосредствена идея, която говори за една достижима възможност до която човек трябва да се добере, ако иска да извърши най-съществената работа не по форма, а по дух, и молитвата стигне своето предназначение и човек се удостои с отговор.
Без това възлизане в тази свещена обител човек никога не може да се надява на отговор, за да преживее радостта и утехата, че една Велика Любов простира своето крило над него. Вън и вътре в тази стаичка са състояния противоположни, все едно, че това са два свята - двете полукълба на земята от които едното е винаги огрято от слънцето, а другото е легнало в тъмнина. В единия владее покоя на смъртта, а в другия дефилира живота. В единия всичко е устроено светло, акустично и гласът на душата свободно отеква, а в другия свят ни слух, ни услишание - пустиня. Христос един от великите Реалисти, насочва човека към този свят, към тази вътрешна стаичка като най-благоприятно условие, като най-достъпно и най-близко място, където единствено той може да дойде в контакт с живите сили на Битието, като единствено място, където той може да влезе във връзка с Бога. Не е случайно това - велик момент, когато човек скъсва с механическото разбиране по въпросите за молитвата. “В Ерусалим или в Самария?” Нищо вече не е от значение. Реформата на Христа засяга и този дълбоко залегнал ритуал - непоклатим сякаш за вечни времена. Осмелява се да каже: “За три дни мога да разруша този храм и за три дни мога да го построя”. Евреите не са само изумени от дързостта, но усещат, че почвата под нозете губи своята устойчивост. Не е вече важна и посоката. В Живата природа, когато човекът щеше да се моли в скритата си стаичка не съществуваха посоки и точки накъде да се обърнеш. Изток е навсякъде. Остава само скритата стаичка, където всичко е чисто, прозрачно - една обител свещена и дълбока, един храм неръкотворен, стига до безкрайността - наречен от старите окултисти - духовен свят. Къде е той? В човека, вътре в него. Разчел писмената на духовния живот, човекът щеше да може да влезе вътре, да се потопи в рядката и чиста атмосфера, да се къпе в светлината, за да преживее великия момент, че е чут и разбран и накрая облагодетелствуван.
“Скритата стаичка" не е само евангелско понятие, което може да буди недоумение и почуда, а реална постановка, където човек може да се потопи, скъсал с механичното разбиране за молитвата. Най-блестящите храмове губят своята сила и значение, ако този, който се моли не е успял да влезе вътре в себе си и де се вглъби във вътрешния си свят - скритата стаичка, където царува неограничена светлина и свобода. В този свят душата се въззейма и самоопределя, за да се свърже с Великата Реалност. Скритата стаичка е неопетнения свят, където нищо обикновено, нищо човешко и нечисто може да стигне - тя е най-шеметния връх, където царува абсолютен покой, чистота и красота. Малцина се домогват до този олтар и ония, които са преживяли този миг, знаят какво значи вън и вътре в духовния свят, където единствено човек може да разбере какъв живот се крие в Любовта, какво светлина са крие в Мъдростта и каква свобода се таи в Истината. Само в този свят човек може да разбира Учителя си, само в този свят може да се свърже с Христа и само в този свят може да преживее милостта на Бога. Всичко възвишено и благородно се реализира чрез тази стаичка. Красивите мисли и чувства, благородните дела и подвизи се дължат на това, че човек свободно влиза и излиза от тази стаичка. Желанието човек да изпълни волята на Бога, желанието му да се жертвува и да изяви тази воля се дължи на ония светли моменти, които той е прекарал в скришната стаичка. Когато човек не получава отговор на молитвата си, това значи, че той може да се е молил по всичките правила, ала е пренебрегнал едното, не е влязъл в скритата си стаичка. Да се моли човек в скритата си стаичка това ще рече да се моли “С Дух и истина” - винаги да бъде охраняван; 91-ят псалом е построен върху тази гама, светлата гама на тайната стаичка, която е най-светлото и най-акустичното място, където душата може да влиза в контакт със Своя Бог.
“Кога се молиш влез в скришната си стаичка” Матея - 6;6
