Думата Дух е взета от Свещеното Писание. Не е нужно да проследим историята й, родината и различното значение, което някои й отдават. Тя стои там точна, ясна и определена. Човек може да помисли, че засяга и се отнася само до вярващите, до идеалистите. Случи се обаче нещо друго. Думата независимо от формата и съдържанието бива реквизирана от ония, които никога нямаше да се съгласят с нейното дълбоко съдържание и никога нямаше да разберат нейния дълбок смисъл. Употребата на думата Дух от тези хора е механическо явление, необосновано и неоправдано дори. Непоследователността не ги смущава. Ония, които не вярват в Бога, развенчаха цялата терминология свързана с духовния живот на човека, но думата дух настървено си я запазиха. По неведоми пътища почувствуваха, че ако се откажат от употребата на тази дума в говоримата и писмената реч, ще се видят много обеднели, крайно бедни. Затова думите дух, душа и духовен живот триумфират и развяват знамената, нека по замисъл да са отречени и нека идеологически да нямат съдържание. Би трябвало наистина да намерят други думи с които да ги заместят и би било по-честно да не си служат с тях, след като ги отричат или за утеха казват, че за тях те съдържат друго нещо. Ала в живота на човека те имат точно определено значение и своята роля, независимо от това дали учените, философите, авторитетите ги признават или не.
Между всичките песни на Учителя е песента “Духът Божи”, дадена на 13.XI.1922 година в Общия клас II год. 7 лекция. Текстът на тази песен е своеобразен, звучи особено и ти разказва за нещо, което за пръв път сякаш чуваш. Когато пристъпва човек към тази песен усещаш че се намираш в светилище, където ти предстои среща с Великото. Душата ожида светлината, свободата, красотата; успял е да разбере човекът, че след дълги пътешествия в пустинята на живота, най-после се е добрал до един оазис, където може да отседне и спокойно да отдъхне. Намерил е най-после онова, което желае, за което сърцето копнее. Обстановката не е обикновена, вън и вътре в него като фокус събрал всичките светлини, той проумява великата идея, разбира съкровения език на една нова ожидана през векове обич. Говори се ясно и разбрано - Истината е разкрита от Оня, Който свидетелствува за нея. Ученикът слуша Учителя си и думите получават цената на неоспорими факти, светят като запалени факли, които ще осветят целия му път. Случило се е необикновеното.
“Духът Божи Духът Вечни Духът Святи Духът Благи”
Отличителните качества, по които се познава Великата Реалност -Бога. Обективизирано като Дух, който е вечен, свят и благ. Небето изразява безграничността на Вселената, Духът Божи изразява Великото в необятния живот в който има място, всред всичката красота и доброта, и за човека. Вечен е Той - върхът се извисява шеметно, няма край, няма начало. Душата изпитва невъобразима радост, когато съзерцава звездното небе - Духът Божи прави усилия да обхване идеята и да я преживее. “Духът Божи е вечен” - казва Учителят и тази истина прониква като светлина вътре в човека. Духът святий, без мярка се разлива не само светлината, но и топлината - Духът благи - имаш чувството, че благодатния дъжд оросява жадното за влага сърце... Какво е човек, че да стои далеч от земята, която едновременно го храни, облича и му постила меко. И ако той е толкова близо до земята, колко е по-близо до Онова Същество, Което е Вечно, Свято, Благо? Защото кой пръв ще опише красотата, светлината, топлината и сладостта на живота на онова, което носи името Любов. Любовта е вечна, Любовта е свята, Любовта е блага. Като неизчерпаем извор разливат се щедро водите от които не едно живо същество щеше да пие и уталожва жаждата си. Песента ни приближава до този извор, песента ни извисява до този връх, където ни чака една любяща ръка, която ни повежда към неръкотворния храм на милосърдието. Духът Божи като Мощ, като Любов намерил е време и начин да слезе до човека, до малкия и незначителен на вид човек и не само, за да запали искра от този Дух, не само, за да вложи частичка от своето дихание, а да благоволи към него и направи достояние Любовта си. “Духът Божи” е молитвен зов и израз на съкровеното в човека.
Текст и мелодия се сливат в един синтез, който отнася душата в сферата на неземното - величествен миг, когато душата се пълни със светлина, а сърцето с любов - втората част на песента, където ярко е дадено отношението на Духът Божи към човека. Срещата е реализирана и благоволението се излива - “Кой пълни сърца ни с любов”. Любовта е цялостното съдържание на тази песен -Любовта е същността на този Дух - Любовта е която Го изпълва - Духът Божи пълни и сърцето на човека - никой друг. Не съществува друг извор, няма друг път и отникъде човек не може да си достави този скъпоценен нектар - нектара на Любовта. На земята никой не може да му я даде. “Духът Божи пълни сърцата с любов.”
Човекът можеше да пропътува света, можеше да обиколи цялата Вселена, да търси Любовта - Само Божия Дух, Духът Вечни, Духът Святи, Духът Благи, единствено можеше да му даде от тази есенция на живота, от този скъпоценен сок, от тази магическа сила - Любовта. Като кръговрата на водата човекът щеше да отива и да се връща, да се насища на драгоценния нектар, за да твори и съгражда, за да живее и благославя и когато съсъдът му се изпразни, наново да отиде при Оня, Чийто име е свещено, за де напълни наново сърцето му с живата вода, с Любовта.
“Духът е разумното, мощното Начало, което въвежда човека в Царството Божие. Онова, което Духът може да извърши за човека, никой не е в състояние да го направи. Духът дава всичко на човека” - казва Учителят.
“Плод на Духа е Любовта. Докато не дойде в съприкосновение с Духа, докато не се храни с плодовете на Духа, човек не може да се домогне до тайната на Царството Божие.”
Да се изпее тази песен с вътрешно разбирание е мистичен момент, който подарява на човека най-възвишеното състояние - готов всичко да направи заради Любовта.
Една друга песен на Учителя ни разкрива другата страна на понятието Дух. Човекът има Дух. И той е осенен от тази благодат. Той е избран съсъд на земята и му е подарен Дух. Какво значи това? Истината по този въпрос дали може да стане достояние на обикновения човешки ум? Думата крие несметни съкровища. Тези съкровища могат да бъдат известни и отключени, а могат да бъдат недостъпни и заключени. Човекът не е лишен от този небесен дъх на Незнайното и Неизмеримото. И тъкмо за това човек може да се извиси до най-шеметните върхове, да стигне до най-големите глъбини, за да твори и изгражда не само произведенията на изкуството и науката, но да изгражда и себе си.
Човек има Дух. И в известни моменти само той влиза в досег с него, редки и необикновени моменти от живота на човека, моменти на дълбока скръб и огромна радост. Един интимен свят се разкрива и човекът се вслушва в шепота на едно любящо същество, което винаги придружава човека, ала не винаги му се изявява. Животът на човека се обезсмисля, опошлява, за да стигне до пустотата, ако Духът на човека се оттегля от него по причина на самия човек.
"Духът е всичко”. Духът е който оживотворява, импулсира, вдъхновява и ражда разнообразните форми на творчеството. Само чрез Духа творческите импулси и замисли получават своето значение и смисъл.
“Аз в живота си ще благувам - Духът ми шепне това” - една песен, която много щеше да ни говори, разкривайки широко прозорците към Безкрайността. Защото, каквото е небето за земята, за живота и за човека, това е и Духът за човека. Както не искаме да живеем в една Земя без небе, така също не желаем да живеем живот, който ни лишава от благодатните лъчи на онова Слънце, което никога не залязва - Духът. Животът на земята би бил невъзможен без небе, както е невъзможен живота на човека без Дух.
Музиката, която Той свали на земята беше един от многото дарове, който ни поднесе с обич. Материалите около този стрък на изкуството са наситени не само с богата мелодичност, но и с много идеи, които ще влязат в строежа на новата музика, жив квас на новото музикално творчество.
