Сверяваме коментара и намираме датите. Сигналите на времето хроникира не само нашите преживявания, не само и големите събития, но и обикновени дати, които са премного светящи, за да се забравят. Всяка песен на Учителя - история, всяка композиция събитие. Творците на изкуството най-добре разбират значението и красотата на изживения миг, когато една творба се ражда. Да сътвориш музика и то такава, която се различава рязко от другата - това музикантите специалисти щяха да открият, за ония, които чувствуваха музиката, щеше да си остане преживяването. Те щяха да слушат, да се радват, да се възхищават от музиката и да живеят с нея. Истинските музикални празници започваха сега - 1922 година.
От кои бяхме ние? Все някои от тези категории - ние обичахме музиката и за нас тя беше станала вече необходимост. Не искаме да смесваме личното изживяване с общото. Голямото значение обаче на музикалното дело на Учителя няма да се накърни, ако към другите коментари изказани за музиката Му, прибавим и този, който няма никакви претенции.
Аз принадлежа към последната група. Музиката като изкуство преди това беше успяла да докосне сърцето и душата. Когато за първи път прозвуча песента на Учителя, животът разкри нова страница, намерил си това, което си търсил, музиката ти го каза. Трябва да е било към края на 1924 година. През една от онези есенни вечери, когато бързахме за школа. На групи или сами ние отивахме към салона. Влизаш вътре - дошъл си рано, но вътре вече има няколко души - братя и сестри. Те са събрани около една млада сестра, която току що се е върнала от София и е донесла нотен лист с нова нотирана песен. Тя самата свири на пиано и спокойно може безпогрешно да ни я предаде. Всички разучават новата песен. Сядаш и слушаш край нея.
Музиката, да, музиката беше дошла в този малко схлупен салон, който на нас ни се струва, че е най-светлото място в нашия град. Уверено и вдъхновено сестрата пее. И тъй както я пее, тя звучи необикновено. Невъзможно е да се забравят и най-малките детайли на този час, на тази среща с песента “В начало бе Словото”, която слушаш за първи път. Няма да правим опит дори да вникнем в дълбокото съдържание на тази песен, която като много други по-късно могат да послужат като основна тема при създаване на оратории. Изслушана тогава песента остави незаличими следи. Винаги когато щеше да пееш тази песен, щеше да си спомняш за оня празничен час и за една мелодия, която звучеше необикновено дълбоко, за да напои душата с оная влага, която щеше да възрасти посетите в добрата земя семена. За текст на тази песен са взети първите пет стиха от първата глава от Евангелието на Йоана - един свят се разкрива и новата светлина, която го осветлява ни води в светилището на Словото: мелодията разбулва великата тайна и животът получава своя ярък и реален образ. Великото е слязло при човека, за да му подари онова, което тепърва, както и през всичките времена ще охранява, ще напоява, ще възраства духовния кълн в човека - “светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обвзе." Никъде другаде - на земята никой до сега не е дал в този сбит и кратък вид идеята за вечното, за мощното, което в пазвите си таеше живота не само на Цялата Вселена с милионите галактики, а и живота на отделния човек -“Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана.”
“В начало бе словото” бе първата среща с музиката, която се раждаше, забележително нова и дълбока - тепърва тя щеше да ни обогатява и вдъхновява. Песните щяха да долитат до нас и всяка по отделна преди да ни разкрие съдържанието си, щеше да ни разкаже за великолепния миг, когато е била сътворена, за голямата радост и благодарност с които тя биваше посрещната.
Песента “Фир-фюр-фен” щеше да ни разкаже за красотата и мистиката на Търновските събори. Следващите щяха да образуват разкошен букет, чийто аромат те отнася в друг свят, където те посрещат със скъпоценен съсъд пълен с нектар.
Една чистота и красота, които нямаше да престанат да се наливат като два тона в душата, когато запяваш “Аум”, "Изгрява Слънцето” - този химн на Слънцето, с което органически бяхме свързани, Слънцето, което ни привличаше, ранното ставане, за да не пропуснем първия лъч и песента, която нанасяше последния тон, за да се получи импозантната картина на пролетното утро.
В този пръв цикъл на песни щяхме да намерим “Духът Божи” тази молитва и зов на душата, израз на най-съкровеното.
“Скръбта си ти кажи”, когато душата е готова да се разтовари от скръбта си, за да приеме сила и утеха от слънчевите лъчи, щедро раздадени на тия, които ги обичат.
“Мусала” песен, която винаги щеше да те отнася на Рила, стъпил на шеметния връх, за да му изпееш най-хубавото сътворено, за да изразиш интимната идея за величието и красотата на земята и на живота.
“Махар Бену Аба” - тази съкровена молитва на ученика и “Венир Бенир” -тая събрана нежност, за да стигнеш до "Бог е Любов” - най топлата мелодия, която извисява сърцето и го изпълва с обич и покой, за да стигнеш след това до всичките песни - наречени от Него “упражнения”, разкриващи многообразния лик на една музика, която в зазоряването на епохата получаваше своя превод и своята оригинална специфика - окултната музика за която малко се знаеше. Всяка песен един свят. Те щяха да ни придружават през вечността, за да ни разкриват красотата на истината, силата на Любовта, светлината на Мъдростта.
Златистото сияние на “Вдъхновение”, дълбочината на “Киамет Зену”, силата на “Благата песен”, широтата на “Давай - давай" и стигнем след това до неизразимите напеви на мистичното, дълбокото и непознатото “Нева сензу", Аин Фаси”, “Бершид Ба”, “Вехади”, чийто език и мелодия идват от неизмеримите далечини на едно време, което е криело своите съкровища за да ни ги подари сега.
Един ден щяхме да чуем “Имаше человек”, “Иде, иде”, “Химн на великата душа” и щяхме да преживеем неповторимото - дъхът на неземното щеше да ни докосне, за да ни подари най-скъпия дар, който можехме да получим, като израз на най-чистото, което времето можеше да роди.
В тези песни щеше да шуми, да пее живота, един непознат, нов и многообразен живот, в който щяхме да се потопим, за да преживеем великото, което се беше случило.. Беше се родила една музика, която стигаше до сърцето, до ума, до душата, до духа - тя беше жива, свежа, сладка, богата. Тя хранеше еднакво и тялото и душата; тя беше магическа пръчица, която докосваше заспалите клавиши на човека и го оживяваше за нов живот. Тя имаше всичките качества на голямото изкуство, на Словото и на слънцето, което не залязва никога. Музиката на Учителя оживяваше, вдъхновяваше, утешаваше, лекуваше.
Последните песни, които беше дал имаха вид на големи музикални пиеси - “Правда”, “Студен си ти”, “Скръб и радост”, “Угледна мома”, “Идилията” “Рапсодията” и още много недовършени и неиздадени тогава музикални теми - цяло съкровище по-късно събрани в един сборник и последната песен -“Странник съм в този свят”, на която се спряхме отделно като завършек на нашия коментар, за да огледаме външната и вътрешната ситуация, в която щеше да прозвучи последния акорд, чиято дълбочина ученикът трябва да преживее.
С музиката на Учителя ние живяхме, живеем и ще живеем. Тя изработи усет и разбирание и най-вече вкус към музиката. Тя стана за нас метод, пособие, необходимост. Тя влезе не само в живота на отделния човек, член на това семейство, а в бита на Братството - голямото семейство, за да стане неразделна част от него. Музиката изразяваше целия живот, радостите, скърбите, по всяко време; до музиката се прибягваше, за да се разведри атмосферата, за да се издигнем над обикновеното, за да преживеем дълбоката вяра, че всичко, което се случва на ученика е за добро. Пееше се най-много по време на съборите, които се превръщаха на истински музикални тържества, когато хор и оркестър звучаха в едно.
Музиката влезе в нашия живот, влезе богата и тържествена, тя бе звучна, съдържателна и сладка, тя обнадеждаваше, тя вдъхновяваше, тя укрепваше Душата и тялото.
“Животът без музика не е живот”. Цялата природа пее. Целия Космос е построен върху законите на хармонията. Хармонията и мелодията раждаха акорда - потока на сили без които ученикът и човекът на бялата раса не можеше да изработи материалите за следващата. Културата на човечеството навлизаше в нова фаза - важно място заемаше музиката.
