Връщаме се към миналото и прелистваме страниците на Голямата книга. В нея намираме забележителни образи и чудни събития. Някъде се спираме, оглеждаме и се вслушваме в шепота на живота, който някога е бликал. Някои места минаваме набързо, пейзажите летят сякаш пътуваме с голяма бързина, някъде се вслушваме и тогава се спираме - в книгата на Царете е описан живота на царствуващите особи на Израил. Сложен и бурен живот, забвението е посипало с пепел някои образи и събития свързани с техния живот на бойни походи, тръбни звукове и окървавени битки. Стратегията и умелото водене на войни вече не ни прави никакво впечатление, военщината отиде много далеч от нашето време, дори се питаме - върху канавата на какво ще се пишат бъдещите епопеи, които открай време са привличали очите и сърцата на поети и писатели, изтръгнати от огнения дъх на войните, борбите, революциите. Човечеството е премного уморено от бойни залпове, еднакво и от военни епопеи. Изобщо целия порой от подобни събития в книгата на царете стои на страна и между много сказания, откриваме образа на цар Соломон. Той живя бляскаво, богато, разкошно. Беше един от най-учените на своето време, най-мъдрия, самовластен господар, който умееше не само да управлява народа, но и да урежда споровете. Цар Соломон беше повелител, съдия и ако може да се каже и мъдрец. За нас не е интересно, какво място е заемал той в картинната галерия на еврейските царе. При това този цар е мъчен образ за перото. Водите на този живот, какъвто и вкус да имат са премного разлети и мътни, корито трудно би могло да се намери. Разрешението на един проблем в лицето на цар Соломон е нещо несъвместимо, не би се намерило място, къде да се смести. Имаме чувството, че този живот трябва да потъне в забрава, да изчезне дори от записа на природата. И ако си позволихме да се спрем на него, то е само затова, че искаме да съпоставим два диаметрално противоположни идеали за живота. Два порядъка, две убеждения.
В сказанието се казва, че Бог се явил на Соломона, когато трябвало да поеме короната и жезъла и го попитал: Какво желае? Той отговорил кратко: Мъдрост. Велико нещо е мъдростта. На земята няма думи с които да се опишат скритите съкровища, блясъка, красотата. Мъдростта е висок връх, като истината. Човешката душа нямаше да престане да копнее за двете, независимо, че те стоят толкова далеч и на такава висота. Соломон е знаел - мъдростта, това значеше обилен извор на светлина. Той познавал народа -“упорит и жестоковиен”, наречен още от Мойсея. Как щеше да се справи с този народ, за да го води и управлява трябва му мъдрост.
Той не пожелал нито богатство, нито слава, нито сила. Загрижен за големите задачи, които го очакват, той намирал, че най му е било нужно мъдростта.
Моментът е необикновен. Той представлява важна точка, която събира пътищата на две същества. Спираме се на този момент, за да съпоставим образите след това. Срещата е епохална - един епохален миг от живота на Соломон. При обикновения човек, нека да е с царски сан и корона на глава слиза Великото по някакво странно и благоприятно съчетание на звездите към него благоволява милостта на Бога.
Соломон е запитан, какво желае. Изпълнението на желанието му нямаше да закъснее. Защото, какво е то, едно човешко желание пред щедростта и богатството на най-богатия? Соломон не имал време дори да си поеме дъх.
Дайте му, каквото е пожелал.
Човек никога не може да опита плодовете на своите желания, докато не ги постигне.
Най-добре учи човек, когато се учи от собствените си грешки. Само мъдреците се ползуват от чуждите грешки и опити.
Няма да се спираме на блясъка на един живот преминал под знака на този велик принцип - мъдростта. Лъчите на мъдростта обогатиха живота на : - Соломон. Мъдростта му даде и сила, и власт, и богатство в последна сметка и неувяхваща слава. Царицата Савска от краищата на земята бе дошла да види Соломон и неговата слава, като цар и като мъдрец. Той бе успял да задържи всичко това съкровище и народът имаше за какво да го величае. За нас и това не е важно, нищо от съкровищата с които природата го обсипа не е интересно, най-малко те могат да ни привлекат. Соломон се смята като един от посветените на своето време. И ако би живял по времето на Христа, би се наредил в семейството на Неговите ученици.
За Соломон Учителят казва: “Не е знаел, какво да иска.”
Соломон трябваше да притежава любовта на баща си, копнежа на Самуила към истината, чувството на правда като Натана, и най-после трябваше да има светлината на ученика, за да улови епохалния миг и да знае какво да иска. Той беше застанал пред Великата Реалност, трябваше да разбере, че възможностите са неограничени; най-богатият го въвежда в Своите владения и му казва: Искай, Избирай. Правят му велика милост, показват му голямо внимание, предлагат му царски дарове - покажи, че си достоен за тях, че си цар отвътре и искай по царски. “Искайте и ще ви се даде” е малка магическа формула, която Соломон трябваше да приложи в пълнота. Не трябваше да каже: Само това. Мъдростта ми стига. Мъдростта беше меч с две остриета, беше море с дълбоки и опасни въртопи, беше красота, която криеше своите съблазни.
Затова и пътя на този помазан цар се оказа много труден. Животът му приключи с минус. Задачата дадена като на ученик, остана нерешена. Жените чрез които искаше да се домогне до същината на живота и оттам до любовта, нищо не му дадоха. Те в голямото си мнозинство бяха свидетелство, че изпитът не беше издържан. Нищо не вложиха като ценност, нищо и не получиха от него. Той завърши живота си като уравнение, чийто неизвестни никога нямаше да престанат да го гонят и вероятно с вековете задачата щеше да го чака.
Мъдростта не е достатъчна.
Спряхме се на този пасаж от историята на този забележителен цар, за да обобщим сборовете и стигнем до най-свежата идея, която Учителят ни поднася като ярък синтез на новия живот, новата основа и новия идеал към който трябва да се стремят всички, независимо дали са короновани личности или обикновени хора.
В историята на Соломон е събрано всичко, което миналото, неговото време би могло да му поднесе. Той беше при това мъдър, много мъдър но не успя да стане мъдрец. Нещо не му достигаше. Мъдрецът е богат отвътре и притежава още нещо, короната на мъдреца не е украсена само е един бисер. Величествен миг и величествена среща. Небето се разкри за първи и за последен път през тази епоха, за да покаже своята щедрост и своето величие.
Какво желаеш?
Мъдрост, Господи!
Дайте му я!
Завесата пада и животът се развива като лента. Всичко е четливо написано на разбран език, писатели и учени се постараха да ни я дадат в детайли. Не премълчаха нищо. Премълчаха само своето мнение. Никой не им го поиска. И ние няма да го дадем. Нека този библейски цар спи в своята неувяхваща слава. '
За нас е важен само момента. Ние сме обикновени хора и от целия блясък на Соломона бихме си пожелали едно единствено нещо. Нищо не привлича нашия поглед, нито богатството му, нито дворците и целия разкош вътре, нито хилядите таланти злато, сребро, нито славата, нито знанието. Привлича ни само краткия миг - срещата. Искаме тя да не бъде неповторима. Да, бихме желали тя да се повтори, да се съберат и съчетаят звездите пак, от безкрайността да се чуе копнежния ни вик - да слезе Великото при нас и да ни попита: Какво желаете? Колко странно и дръзко звучи това, колко несъвместимо, изпълнени с упрек книжниците биха ни погледнали и биха казали: Какво светотатство.
А ние спокойно и уверено бихме отговорили: Не знаят ли те, че времената са други, не знаят ли те, веят топли ветрове и прелетната е прекосила нашия небосклон, предвестница на новата пролет; не са ли чули те за големите полети на човешкия дух, победата на най-високия връх на земята, прелитанията над космичните пространства, откриването тайната на веществото? И всичко онова, Което се случи на земята в края на миналия век и през първата половина на настоящия?
Имаме пълно право да бленуваме. Копнежът за такава среща напълно отговаря на нуждите и въжделенията на нашето време, напълно съответствува с онова, което се случи на земята. Заслушани в призива на епохата и в сказанията за новото, което пристъпва прага на нашата земя, ние имаме право да приближим великите идеи до нас и да им дадем пълен израз.
Учителят казва: “Ако ме попита Господ, какво искам ще кажа - Искам Твоята любов, Твоята мъдрост, Твоята истина, Твоята правда, Твоята доброта да пребъдват винаги във мене. И продължава нататък - Сега вече знаете, какво да искате, казах ви го. Искайте, защото в продължение на десет години Бог ще се яви на всички. Бъдете готови да поискате същото.” Думите звучат живо и топло като обещание.
Хоризонтите са безбрежни и чисти. Видимостта е голяма. Те щяха да се приближат до нас и небето с всичкото си великолепие щеше да ни гледа сякаш в очите. Слязло при нас, светещо и възхитено, защото един прекрасен и здрав път беше очертан - пътят на ученика. Копнежът на човешката душа, жаждата на ума и сърцето щяха да получат своя полет и човекът с компас в ръка щеше да се спусне на далечно пътешествие.
Нека не е цар, човекът щеше да бленува за този миг и за тази среща с Безконечността и щеше да знае какво да иска. Мъдростта само не стига. Сама в ръцете на несъвършения - жител на планетата земя тя можеше да го спъне, да го похаби, да го погуби. Не, не, мъдростта само не стигаше. Един бисер не беше достатъчен, а нужни бяха пет, пет бисера чисти, прозрачни, топли. Пет бисера, които красят петте върха на пентаграмата. Човекът беше пораснал и не можеше да се задоволява само с един. Соломон беше минало, ученикът, животрептящо настояще. Сега той искаше всичко - вечните ценности в пълен брой, искаше по царски. Изправен пред най-богатия, той имаше право. Великият момент не биваше да бъде пропуснат. Хилядолетията бяха отшумели и на човека му предстоеше да получи истински царски дар. “Искайте и ще ви се даде”. Великото не дава на половина, когато ученикът застава със дълбоко смирение и любов. “Вече знаете какво да искате, казах ви го.”
Времето е относителна величина. Ние не искаме да коментираме и не питаме за календарните данни. Ще си позволим само да кажем, че тия години десет на брой, представляват цикъл - кабалистичен знак, който може да се удължи, може и да се съкрати. Зависи от ученика, както се случи и със Соломон - зависеше от него, да получи едното или петте.
