Колко е вярна земята на себе си и на закона разбира се. Каква изумителна точност!
Едно разписание неизвестно от кога стои там и направлява нейното движение. Имаш усещането, че зад него стои нещо величествено, което поетите наричат различно и стига до нас като богата хармония. Човекът не само обича земята, не само я изучава, но успя някак си да я приближи премного до себе си и да намира вътре в себе си отразен нейния лик. Отражението го пленява и сърце срещу сърце човек откри тайната, че си прилича много с нея.
Тя има път и орбита, има си и скорост, има си и ос в календара на вечността тя отбелязва епоха и от денонощието образува малките и големите интервали, защото зад оста и вън от нея има нещо друго, което определя нейното движение - слънцето. След най-кратката разходка, която ни подарява блясъка на деня и красотата на нощта, идва дългото пътешествие около слънцето, което ни подарява четирите годишни времена. Кръговратът на времето ни запознава с разнообразните аспекти, развежда ни из големите зали на природата и ни открива интимните тайни на една обич, която ни гледа от нежната розова пъпка, от разтопения поток и от алените отблясъци на удължения ден, които обилно като светещи ручеи текат през един сезон.
Земята е вярна и топла, прецизна в своите задължения, неуморна в своите пътешествия и шетня, за да пристига при нас точно на определеното време, претоварена от блага, споходила нашите детски сънища, когато на нашия паралел властвуват снеговете, които обличат добрия и щедрия Дядо Мраз. Този ден - частичка от големия годишен сбор, за разлика от всичките останали дни носи име познато, сърдечно, което пишем с главна буква - Нова Година. С какъв трепет я очакваме - свикнали сме да я посрещнем тържествено и да й устроим топъл прием. Може би затова, че той започва победоносно, като млада небесна армада, претоварена с онова, което за зла участ на реалистите е претоварена с неща “нереални”. Да, с надежди, с блага, с неоткрити тайни, с неовладяни съкровища. Тя идва малко преди полунощния час, така е прието, дочакали сме я будни и развълнувани, посрещаме я на прага с копнежен вик. Има хора по света, които умеят да се радват на “нереалните неща".
Казваме - различно е съчетанието на звездите и тайната на числата ни гледа предизвикателно. Кабалистите тълкуват - тя, Годината е винаги нова, различна, богата или бедна, щедра или скържава, ала винаги натоварена с един малък незнаен плюс, който бележи вечния път на нестихващия прогрес. Кого ли обогатява тя и пред чии порти слага своите дарове. Човекът я чака с трепет, от незапомнено време е било така. Години много и различни. Така е, Земята има ос, а движението й около нея ни дава идея за нощта и деня, за светлината и тъмнината, за радостта и скръбта, за доброто и злото, за приятното и неприятното, за хубавото и грозното, за бялото и черното - контрастите. Те са там неумолимо вкопчени в нейната кора, за да се разпрострат след това свободно като неизбежни части на нещо цяло, а вътре в нас да се превърнат на скъпо платени уроци, които ни преподава великият учител - мъдростта.
Денят и нощта, тая миниатюрна частичка от вечността, вихрено и властно тя въвежда своя ред без да ни пита, без да се споразумява с нас. Земята сякаш ни казва: Аз върша своята работа, имам си ос, не мога да не се въртя, затова и не мога да заповядам на дървото да няма сянка, не мога да заповядам на слънцето да не залязва никога, нито на звездите да не изгряват никога, нито на годишните сезони да не пристигат на определения час и да се съобразяват с човешките планове. Невъзможно е това. Ще се подчиниш на моя ред, ще се съобразиш ти с него и ще го търпиш. Само глупците искат да създадат свят без сенки, свят без контрасти, свят без оная цяла поредица, която по-горе изредихме. Глупците се опитват от векове и все напусто. През различните времена, за прикритие вероятно, те носели различни имена, идеята им обаче винаги е била една и съща - неосъществима и в основата си нереална. А много се стараеха тя да носи тъкмо това име - реално, то звучи симпатично и някак си вечно ново. Много искат да направят един свят по техен терк, ей такъв например - без сенки. А сянката, както е известно дори и на глупците ги следва неотклонно, нищо не може да я унищожи и тогава контрастите излизат на яве и им стават отлични учители.
Земята има ос, а на небето грее слънцето, което ни се струва, че пътува и от тая видима измама добиваме представа за вечното движение, с което сме съгласни да го има навсякъде, но не и в порядъка на глупците. Но нека се върнем на Земята. Да, тя е така построена, така е било решено да бъде построена. Който не я харесва да даде свой план. Астрономите я обичат такава, каквато е и направиха нечовешки усилия да я разучат в детайли, като не спряха само на нея, а на целия мир в който тя е потопена като в искрящ океан. Направиха само едно малко опущение /единствен Фламарион прави изключение/, но това е друга тема, да астрономите - учени не се докоснаха до душата на Земята, не обелиха зъб за нея. Какво представлява денонощието, какво представлява годишния й цикъл, слънцето и великото зад тях, удара и пулса, ритъма и диханието, неща в които се спънаха всички, за да не открият скрижалите, които раждаха идеите и съхраняваха великите тайни за които човешкия дух вечно копнее и които непременно щеше да си ги потърси.
Великите архитекти успяха, обаче, да превърнат земята на идеално училище, което връчи в ръцете на човека буквар като му каза да чете и разчита великата наука на контрастите, чийто начален езиков белег бе различаването. Когато се научи да различава, а се научи само за това, защото контрастите съществуваха, човекът започна да мисли, да чувствува, да расте, да учи и да открива сходството си с тая планета, която избра за своя родина.
Земята и човекът приличаха си по много неща, а най-вече по движението, което в основата си вечно и неотменно криеше контрастите. Човекът са движеше около своята ос и около слънцето, около своята душа и около Великия Дух на природата, Великата Разумност, Великото Слънце извор, чийто живителни струи подрастваше, поеше и освежаваше човешкия дух. Величествен е моментът, когато човек осъзнае безспирния поход около центъра - началото на дълбок, вътрешен живот, който ражда денонощието, годишните времена и Новогодишните мигове, които капка по капка отливат големите духовни съкровища, за да станат достояние на човешкия ум, сърце и душа, копняла през вечността за тях.
Кога и откъде започна възхода? О незапомнен миг, от контрастите.
Един необозрим ред стои като израз на мъдростта, която реди разписанията и уточнява резултатите. Човекът е научил великия урок да различава не само багрите, не само сянката от предмета, но и доброто от злото - първият удар на мъдростта, която го докосва с магическия си жезъл. Зад нея стои нескончаемия приток на живот, на светлина и един закон блести, закон на който и земята и човекът се подчиняват. Не може тя да не се върти. Не може човек да живее истински, ако не приведе в движение своята ос и пътешествията около слънцето. Само тогава човекът разбира езика на контрастите и започва началото на духовния живот. Не се утолява глада и жаждата на човека, ако не реализира духовния си живот. Нека това слънце да е невидимо и незнайно. Душата повела в душата си частичка от огъня на безсмъртието, никога не се лъже и вечно се стреми към своя център и към Великия Център на Битието, както земята е точна и вярна на великото си разписание.
Контрастите помогнаха на човека да различава, да пресява, да избира. Те му помогнаха да се ориентира правилно в един сложен свят, какъвто представлява земята. Ликуващата душа се устреми към това слънце - Великата Реалност, за да се насити на светлина, на топлина. Движението реализира великата идея, която стана съдба и звезда по пътя на човека да познава и да различава в света на голямото разнообразие, в света на сенките, в света на хаоса искрите в нощта, светлините, които щяха да му покажат изворите на доброто, сияющия лик на истината, красотата на свободата и вечното слънце на мъдростта.
Движението реализира великата идея-земята се превърна на училище, човекът на ученик, контрастите на система, за да подарят на човека искрящата светлина да търси и да открива.
