НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/

8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24 ТОМ 26
Алтернативен линк

КАКВО ПРЕЖИВЯХ С УЧАСТИЕТО МИ В ТОМ XXIV

НА „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО..."


Павел Василев


В разговорите, които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен. Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква.


Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот.


Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV.


Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.


Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение. От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на църквата, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение. Истината е, че много лесно и бързо обществото забравя историята от миналото, за която не е писано, и във времето всичко изчезва. Тази е и уникалната роля, която има изданието на поредицата „Изгревът..." със съставител Д-р Вергилий Кръстев и неговия екип.


45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ. За съжаление Ръководството на Методистката църква не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена. Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше. В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9).


Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква. От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А. Лонг" в София. Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата.


Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление.


Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България. Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя. В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя. Снимковият материал беше отлично подготвен.


След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на Евангелската методистка епископална църква в България - пастир Бедрос Алтунян. Аз го намерих в кабинета му в църквата. Направих необходимото предисловие и му подадох книгата. Той бе поразен. Първият му въпрос беше: „Какво означава XXIV на корицата?" Виждайки снимките, той ме запита: „Откъде ги имаш?" Тогава отговорих, че аз съм потомък на първия евангелист в България и дядо ми (Йордан Икономов) е методистки пастир. Пастир Алтунян каза само, че това представлява изземване на нашата (църковна) история. Отговорът ми бе: „Това е обща история на Методистката църква и Бялото Братство." Влезна външен човек, разговорът се прекъсна и той скри книгата в бюрото си.


След няколко седмици в разговори по телефона с пастир Алтунян, между другото той ме попита дали имам екземпляри от XXIV том, и мога ли да изпратя на някои от пастирите. Между нас казано, на тези от тях на които държах, вече бях изпратил. На пастира на църквата „Д-р А. Лонг" - Владимир Тодоров, когото много уважавам, в разговор с него му дадох един екземпляр. Д-р Вергилий Кръстев ми беше разрешил да раздам от тома на приятели от църквата и то на тези, които идват на организираните от него концерт-рецитали.


Каква беше реакцията? Пастир Алтунян мълчеше. Някои от пастирите, получили книгата, останаха в мълчание. Обаче, за моя радост, получих и много хубави и сърдечни поздрави и отзиви. За мене беше важно от Суперинтендента да получа разрешение за изпращане на книги по църквите. Междувременно, имах възможността да се срещам с пастири от провинцията, на които бях изпратил том XXIV- но и те мълчаха. До мен дойде и приказката, че пастир Алтунян се е събирал с някои от тях и са разговаряли относно том XXIV. Остана да очаквам идването на епископ Патрик Щрайф от Швейцария по повод провеждането на годишната конференция за 2009 г. в гр. Велико Търново.


На всяка годишна конференция на Методистката църква, ръководителят на миряните има отчетен доклад. Обаче, преди да дойде моя ред, според програмата на конференцията, епископ Патрик Щрайф поиска да разговаря с мене насаме. Той изрази желание да не разпространявам том XXIV, защото се опасява от разцепление в методистките среди. Разбрах, че това беше внушено от пастир Алтунян на Епископа. За мен, това становище беше сигнал, че Ръководството на църквата отхвърля книгата (никой открито не дойде да ми каже), и тогава аз поисках да бъда освободен от изборните длъжности - Ръководител на миряните в България и като член на Централното ръководство. След изнесения от мен отчет, епископ Патрик Щрайф пред Конференцията ми благодари за дългогодишната ми работа, прегърна ме и ми подшушна, дали има и за него един екземпляр. Разбрах го напълно, защото той е бил професор по Църковна история в Богословската семинария в гр. Женева, Швейцария. От своя страна, от него аз получих негова книга с посвещение. Това беше една размяна на любезности, но важното е, че книгата го е впечатлила и екземпляр от нея ще има и в Швейцария, където е Борда, ръководещ епархията за Средна и Източна Европа и Северна Африка. Такава една книга има и при сина ми в гр. Торонто, Канада.


Така, след близо 10 години активна работа в Методистката църква, останах само Ръководител на миряните в църква „Д-р А. Лонг", а от работата ми в офиса на Централно управление, по мое настояване бях освободен.


От том XXIV „Изгревът..." съм раздал доста екземпляри но мои приятели, които проявяват интерес. Обаче, прави впечатление, че тези хора малко четат. Боли ме, когато готово подготвен текст от труда на целия екип на д-р Вергилий Кръстев им се поднася наготово за повдигане на духовната им култура, а те не четат. В някои от тях направо съм се излъгал. Тъжно е, нали? Много са тези, които въобще не са готови за такива текстове.


Всички тези преживявания и промени, които станаха с мене покрай том XXIV, доста силно се отразиха на здравето ми. Бях атакуван много сериозно. Получих кръвоизлив от язва и прекарах 10 дни в болница. Все още не се чувствам напълно възстановен. Знам, че д-р Вергилий Кръстев и екипът му са имали и те много голямо напрежение и усилия, за което се прекланям пред тях с благодарност. Освен това" те подготвиха и проведоха върху материалите на том XXIV, пет концерт-рецитали, придружени с фотоизложба и тези, които са ги пропуснали, само могат да съжаляват.


В заключение, грешката, която допусна Ръководството на Евангелската методистка епископална църква в България, като ограничи разпространението на том XXIV „Изгревът...", имаше и известна реакция в невидимия свят. Инициаторът за създадените пречки, суперинтендент пастир Бедрос Алтунян, неочаквано за всички ни, на следващата годишна конференция за 2010 г. в гр. Русе от епископ Патрик Щрайф беше освободен от длъжност, с препоръка да се пенсионира. С това решение всички планове и виждания за бъдещето на пастир Алтунян рухнаха.


Знам, че нищо не е случайно и това, което стана с том XXIV ще се плати и то много осезателно. Бъдещето ще покаже...


Забележка на д-р Вергилий Кръстев:


Виж „Изгревът", том XXIV, с. 343, № 8.2, с. 478-482 от Павел Василев



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ