НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3.2.1.2. Карамфил

3.2.1. Изповеди ТОМ 26
Алтернативен линк

КАРАМФИЛ


Знаеш ли ти що ми разправи той! Но, аз няма да кажа - колкото и да ме питаш. Само това казвам, че бяха сладки речи, проронени от благоуханните листенца.


Чуй, искам да те слушам. Но що казвам - нали те слушам и сега! Ти ми говориш - какво по-хубаво от това? О, Лъч! Колко е добре на буболечицата като я обливаш с животворните си лъчи!


Небето обича земята и дойде й на гости... Земята се радва, земята ликува от посещението Ти, О, Небе, остани, остани при нас да живееш. О, чудесно огледало на Бога!


Тихо ще те чакаме ние дордето пристигнеш, ще пеем радостни песни за Тебе и ще постелеме дрехите си да минеш Ти.


МЕСЕЦЪТ


Твоите очи ли бяха там? Толкоз нежни, толкоз благи! От каква висота ми говориш ти! Но, аз всичко дочувам и всичко ми е ясно: само речи и ще те послушам. Прати ме във Вавилон да поставя камък на безумната кула - ще отида; при Содомските златни телци; ще отида; из юдейските прокажени села радостна ще припкам. Проречи само - аз съм готова. Само не крий се зад облак, Ти радост на Бога, защото аз царувам чрез Тебе. Белите цветя ми казват за Тебе, че Ти си Богопратеник. Обещай, че няма да ни оставиш.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ