192 а. Защо не приех малкото зло на Изгрева, когато ме ненавиждаха

Срещнах се с Учителя и Му разправих случката. Той ме държа повече от два часа на разговор.

"Вие първа приложихте методите. Има два процеса в Любовта: първо ще раздадеш всичко, което имаш - то е инволюция, след това ще започнеш с малката обич, която расте-то е еволюция. Злото превръща изобилието в немотия, а доброто - немотията в изобилие.

Вземате някога чужда карма, но закона е, че вземаме и доброто, та постигаме нещо без усилия. Там, където е най-хубавото и лошото се ражда.

Като дам плодове, ще дам и мотика. Някои несъществени и ненавременни работи даваме и после страдаме. Процесите трябва добре да разбираме. Многото желания са много цвят, а природата голям процент бракува. Ние бихме били най- нещастни, ако се реализират всичките ни желания.

Трябва да знаете две невъзможни неща: невъзможно е овцата да изяде вълка и вълка да опасе тревата. Лъжата не хваща дикиш.

Върхът ще стане долина, като раздаде всичко и обеднее, а долината ще стане връх - ще раздава събраното богатство.

Не давай храна и условия на оня, когото карат в затвора - той отива там да учи ограничението. Намери свободните и на тях дай храна и плодове. Теб ти е мъчно, че не ти плащат добре за хубавите дрехи, които им даваш. Те искат евтино да купят, а ти се мъчиш. В злото ще предпочетеш малкото зло пред голямото, а в доброто ще предпочетеш голямото добро. Ти на Изгрева не беше благодарна на малкото зло, та ти дадоха голямото.

В.К.: Сега, към с. 171 Учителят споменава: "В злото ще предпочетете малкото зло пред голямото зло, а в доброто ще предпочетете по-голямото добро. Ти на Изгрева не беше благодарна на малкото зло, и ти дадоха голямото зло." Кое беше малкото зло на Изгрева? Весела: Да. Ами на Изгрева почнаха да говорят по мой адрес. Аз дочух някой много неприятни работи, но дори един брат отишъл и казал: "Учителю, тя е дошла да съблазнява братята. Да я изключим от братството." Брат Тодор Стоименов, най-стар брат един. (Забележка: Виж "Изгревът" т. Ill, с. 13-17; т. V, с. 724-727; т. XXII, снимка № 9) Учителят не знам какво му е казал, обаче, той не е приел неговото предложение, защото това значи да изключи цялото братство, тъй да се каже, ако приказват по адрес на някой. Но аз казах, попитах: Учителю, това ли е братството? Защото почувствах как ме атакуват. Аз имах болки в слънчевия възел много лоши и се чувствах много зле, чувствах, че от всички страни с поглед някакси ме атакуват и после разбрах, че мойта дружба с Гавраил много ядосала сестри, които били влюбени, шест сестри, ама по-късно разбрах, били влюбени в Гавраил. (Забележка: Гавраил=Галето=Галилей Величков. Виж "Изгревът"т. I, с. 5-108; т. IV, с. 52-240; т. XXII, снимка № 65, 66.)

В.К.: Той голям красавец, аз съм го виждал на ония години. Весела: Много красив. Но понеже Учителят го назначи да ми пише в селото, да ми носи, станахме приятели и едно много ангелско братство имахме с него и сестрите почнаха да ревнували започнаха какво ли не по мой адрес да говорят. И пръсна се слуха. И той дори се повлия. И той се съблазни от тези клюки. А аз казах: Учителю, това ли е братството? Той каза: "Братството са тези, които са променили живота си." Братството са хора, които са променили живота си. Ако се занимават с клюкарство и с нападки, не са от братството. Те са други духове, не са от братството. Аз се съблазних от това, нали, и бях недоволна от тези атаки. В.К.: Аз си спомням, че вие ми разказвахте за един случай, когато толкоз е било напрежение, че вие направо сте избягали в гората и Учителя казал: "Оставете я!".

Весела: Аз отивах на събор, през лятото и тръгвам към салона сутринта на събор и когато вече приближавам салона, аз се почувствах от всички страни простреляна. Такива стрели се забиваха в мен, че на мен ми прилоша и реших да напусна братството. Да си отида и вече да не се върна. И тръгнах като смазана, наведена си тръгнах обратно и когато вървях край чешмата на ъгъла, с човека с книгата, чешмата, Учителят излезе от гората жълт, зелен и тръгна с мен. И казва: "Гледайте си работата, рекох, те всички ще разберат, но време трябва." В.К.: Но време трябва. Весела: Но време трябва. И ме изпрати донякъде и аз си отидох и легнах болна. И бях толкова зле, лежах и мислех, че умирам. Бях много простреляна. В това време Учителят викнал Галето и му казал да ми предаде една легенда. И той не ми предава легендата доста време и един ден намирам писмо в антрето и отварям - легенда от Учителя. От Галето. Прочитам легендата. Дава ми я да направя стихотворение. Много интересна, аз съм я написала, на английски съм я написала, обаче. И прочитам, изведнъж като че ли ми даде сили, седнах, написах едно прекрасно стихотворение за един младеж от Изтока и тъй. И реших да отида при Учителя да му прочета. Облякох се, бях бляда още, слаба, преживяла криза. Отидох, той ме посрещна и аз му прочетох стихотворението. В.К.: На английски. Весела: Да.