191. Защо напуснах село Сирищник като учителка

"Когато хората се приближат, стават груби в отношенията си. Пазете свободата си!"

Последните думи Учителят повтори няколкократно през време на разговора ни. Действително имаше защо да ми каже тези думи. Бях в 33-та си годишнина, критична година, и ми предстоеше да изживея големи изпитания. Една-две години по-рано Учителят ми бе казал на сън, че ще ми одере кожата на 33 години. Обстановката се подготвяше най-напред в училището ми за първия удар. (Забележка: Родена 1909г.,на 33 г. е 1942 г.) Колегите ми бяха трима възрастни хора от селото, несвикнали с външни хора, които им всяват съмнение. Моят затворен живот, прекарван почти цялото време в стаята, защото постоянно превеждах, ги хвърлял в подозрение, че съм някаква агентка на комунизма и един от тях писал анонимно писмо до инспектора за мен. Денят, в който се върнах в селото с майка ми, която бях довела за почивка при мен, пристигнал инспекторът и питал за мен. От кабриолета отидох направо в училището. Той ме ревизира, след което ми съобщи, че е дошъл за анкета поради анонимното писмо. Зачудих се как може да обърне внимание на един подъл донос. Заведох го в къщи и му показах работата си. Бях огорчена от отношението на колегите си и веднага ги събрах в учителската стая. Казах им, че ги смятам за братя и ми е много тежко, че са постъпили така с мен. Най-възрастният стана и развълнувано извика: "Едно слънце изгря в нашето село и ние не можахме да го опазим."

След няколко дни си подадох оставката и напуснах селото. Обясних си защо Учителят ми бе писал чрез Гавраил да се обуя, като газя в тръните. Трънливо, глухо място, противно на естеството ми. Но радостта ми беше голяма, когато инспекторът ми каза, че намира децата променени. "Това не са същите деца, обича ги с Божествено откровение и те отговарят със същата любов", писа той в ревизионния лист.

Методите, които Учителят ми даваше - методи на Любовта - вършеха чудеса навсякъде. Няма по-велика радост за човека от това да види усмивка на тъжните лица и импулс за плодотворна работа, при заглъхнали дотогава стремежи. Децата се нуждаят от любов, непрестанна любов, която ги възраства, както слънцето възраства пролетните цветя.

В.К.: На с. 170 вие споменавате, че ви "драха кожата" на 33 години. Учителят ви е казал "Пази свободата си". Как ви драха кожата, по какъв начин? През какви изпитания минахте? Весела: Ами в село Сирищник отидох в есента на 1941 ли беше, като че ли беше, да, и там преживях с моите колеги тези неприятности, които ми направиха и ми одраха кожата един вид. В.К.: Значи това е, одраха ви кожата.