39. МОДНИ ВЪПРОСИ. ЕДНО ХУБАВО ДЕЛО (бр. 14, 22.1V. 1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 22.1V. 1924 г., София, стр. 2)
МОДНИ ВЪПРОСИ
Нашата България, макар и на изток, обича да следва всичките моди в света. Понякога закъснява, но друг път пък изпреварва. През 1918 г. войниците, на които бе стигнало до гуша от неправди, небрежие и безпрогледна перспектива на затегналата се война, напуснаха фронта и дойдоха да потърсят сметка на тия, за които на фронта бе „всичко спокойно”. Хареса на германците
- те ни последваха. Тия политици, които бяха докарали работата до това дередже, се изпокриха и сведоха глави и мислеха само как да спасят кожата си. Дойдоха земледелците на власт и първата им работа бе, като някои пехливани, да покажат силата си – сбориха се със стачкаджиите. И понеже успяха, те помислиха, че всичко могат - и започнаха да се борят с когото свърнат, започнаха да пишат закони, които те сами не искаха да изпълняват. И най-после доживяха да взимат терк от тях.
Но едни го взеха малко по-силен и по този терк им скроиха такъв кюляв, че някои от тях се озоваха чак при Свети Петър. Дойде ново правителство на законност и ред. То много искаше да убеди хората, че е донесло нещо ново. Като видя, че не вярват, взе да кандисва, че това е старото, но онова е хубавото старо някогашно, като забравяха да кажат, че на това хубаво старо, на края на тоя отъпкан път, седят кървите и катастрофите на 1913 и 1918 години.
Несговорният сговор се залови да пласира излишната си енергия в нова-стара политическа мода. Всеки, който не му харесваше модата, той го обявяваше за еретик, бунтовник срещу държавата, която професорът мисли, че без него не може да диша и съществува - и го съдят по специалните закони - от Закона за защита на държавата. Една мода отпреди 300 години...
И от тия моди. най-после ще стигнем дотам, където стигат всички модаджии - до просешката тояга или тюрмата.
Ратничка
ЕДНО ХУБАВО ДЕЛО
Цели месеци лежаха в участъци и затвори водачите на Българския земледелски съюз, цели месеци лежаха и бяха затворени под ключ болни хора и пресата ги обвиняваше в страшни дела.
Най-после съдът си каза своето veto. Той оправда земледелските водачи. С тази постъпка българското правосъдие се издигна много в очите на българските граждани и показа, че българският Бог на правдата не е умрял. Нас ни радва тази постъпка на съда, но ний не можем да не скърбим, загдето се държаха толкова месеци хора невинни в занданите.
Селян А.
