217. Невидимият свят дефилираше пред нас

Сутринта отидохме на "Мечата поляна" да посрещнем изгрева в 7.20 часа. Изгревът бе чудно хубава картина - слънцето се яви над развълнувано море от мъгла и го позлати с първите си лъчи. От върха се спускаха тъмни облаци и "дефилираха пред нас", както се изрази Учителят. Невидимият свят дефилираше пред нас. Тъмните облаци сякаш ревнуваха слънцето и се талазеха пред него, но над нас бе отворена широка светла врата и цяла бе осветена. Учителят каза, че това е един художник, който рисува тези картини пред нас. Ароматните борови дървета пращяха в печката, докато закусвахме горещ чай, освежени от утринната разходка. Записала съм: "Колко благ и мил е Учителят, какво свято присъствие има край Него! Колко съм щастлива, че съм приютена в този слънчев дом!"

На обяд Учителят ни говори доста: "Природата трябва да оживее в ума на детето, тогава то ще пее за нея. Първо трябва да имате едно хубаво музикално вътрешно състояние, тогава ще се даде една изгодна външна форма.

Когато видиш един човек, не те интересува първо отделна част на лицето, а усмивката - разумното отвътре те интересува. Слънцето има такава усмивка като изгрява. Картината да засяга трите принципа: чело, нос и уста; небе, фон и преден план.