След разгрома на България през Европейската война и с нейната капитулация чрез Ньойския договор, тя загуби Цариброд и Босилеград, които са територии с българско население. Те останаха в Югославия.
Олга Славчева е родена в Цариброд. Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд. Сърбите се стремят да асимилират това население. Олга Славчева я претърсват именно за това. Служителката изглежда раницата, поглежда я и казва: „Иди код матер!" А това е сръбска псувня и означава: „Иди на майната си!" И я изгонва. Олга взима раницата и я занася у дома. Там я посрещат българите ожаднели за българско четмо и писмо. Раницата на Учителя преминава през границата. Така Словото на Учителя ще премине по същия начин по целия свят.
