6. Учител и ученици

6.1. Неговото Слово

Когато повее вятърът, той не разклаща едновременно и по един и същи начин всички дървета.

Не всички слушатели приемат по еднакъв начин случайно доловените думи на Учителя. Някого те разтърсват до дълбочината на душата, събуждат хиляди и разнообразни мисли и чувства, трогват го до насълзяване, свързват се с вече добре познати асоциации, таящи се често в дълбочината на сърцето, които при докосването на неговото слово получават релефност, живот, стават отново части от духовния живот на човека. Без да иска, човек се сеща, че по тия въпроси лично той се е връщал много пъти, мислил и оставал без решение. Сега отведнъж всичко става ясно, прегледно, смислено, красиво, дори прек­расно. Панорамата на своя живот и тоя на близките около нас хора става слън­чево озарена, мъдра.

Повече емоционални хора се вдъхновяват веднага и са готови да тръгнат дори на опасен подвиг. Всичко изглежда така просто и лесно, Царството Бо­жие - така близко, остава само да протегнеш ръка, за да го досегнеш. По- дълбоко мислещи, критични хора се усмихват благосклонно, далечно, не отна­сящо се до тях, не заслужаващо да се губи време и сили заради него.

А още по-критични, обременени в свои собствени грижи и мисли, счи­тащи себе си за много просветени по всички въпроси на живота, с досада блъскат беседата настрани и престават да мислят за думите на Учителя. Все едно, те не се отнасят до тях.