2. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Баща ми, Борис Петров Шаров, е роден на 1.09.1894 г. в историческия Батак. Той е петото, последно дете в семейството и единствен син. Няколко месеца след раждането му майка им умира и той е отгледан от двете си по- големи сестри. Дядо ми, Петър Шаров. е бил много интересен човек, с голям авторитет пред хората, но много сериозен и затворен. По време на Баташкото клане по една щастлива случайност той е отсъствал от селото и когато се връща, заварва голямата трагедия и едва 14-15 годишен започва да устройва живота си сам. Замогва се и си построява къща, чийто план е направил сам. Той имаше кафене в приземния етаж и се е занимавал, и с търговия. Баща ми завършва прогимназия в Батак и отива в Пловдив да учи в гимназията. Там направил силно впечатление на учителя си по рисуване, който му казал: „Трябва непременно да отидеш и да учиш в Художествена академия." И действително от това време има един портрет на Ангел Станков, народен представител, направен от баща ми и изключителен талант, и замах. Завършвайки гимназия, баща ми действително изявил желание да кандидатства в Художествена академия и дядо ми се съгласил. Явил се на изпит и се класирал на едно от първите места. Обаче точно по това време се обявява Балканската война и всички са мобилизирани и трябва да заминат на фронта. През цялото време на войната той трябвало да води кореспонденцията на ротата и въобще не е вземал пушка в ръка.

Още като ученик в Пловдив той се запознава с толстоизма и става вегетарианец. Като студент в София чува за Учителя и започва да посещава беседите на улица „Оборище" 14. Още от самото начало той разбира, че това е пътят в живота му.

Баща ми беше човек с много ценни качества. Четиридесет и две години той работи като учител в Севлиево, Горна Оряховица и в Мъжката гимназия в София, а последните 15 години беше сътрудник в Етнографския институт. Всички колеги знаеха за неговите разбирания и го уважаваха много, защото беше човек, на когото можеше да се разчита и много изпълнителен, когато му възлагаха задачи. След пенсионирането си той започва да работи много задълбочено върху беседите и изготвяше годишните наряди „Мисли за всеки ден". До 1981 г., когато заболя тежко, той ставаше сутрин преди изгрев, правеше разходка и шестте упражнения в градината, връщаше се в къщи, затваряше се в стаята си, рисуваше и работеше над беседите. Беше запознат с цялата западноевропейска и руска литература, цитираше в оригинал Пушкин и Лермонтов, в превод западноевропейските символисти, изобщо беше човек с всестранни интереси и ерудиран по много въпроси.

Баща ми контактуваше с много хора на Изгрева. Беше близък с Георги Радев, Борис Николов, Георги Томалевски, Рогев, брат Боев, брат Звездински, със сестрите Паша, Аня, Елена и с много други. Спомням си около 1937 г. брат Боев и брат Звездински идваха по два пъти в месеца у дома, където родителите ми канеха хора, които проявяваха интерес към духовното и всички оставаха възхитени от брат Боев, който кратко, ясно и задълбочено даваше отговор на всички зададени въпроси. Мнозина от тях после дойдоха на Изгрева.

Баща ми беше голям художнйк - предимно портретист. Той умееше невероятно бързо да вникне в психиката на човека и да направи един изключително ценен портрет. Негови творби се намират в почти всички галерии в България и в много частни лица, и в чужбина. Направил е един портрет с маслени бои на Учителя и 15 моливни скици. Обичаше природата и по време на летуването на Витоша и Рила рисуваше великолепни акварелни пейзажи. Нарисувал е с акварел и Рилската чешмичка. В музея в Батак има нарисувани портрети на ятаците на отряда „Антон Иванов". И в графиката той се проявява като необикновен майстор.

Баща ми си замина през януари 1985 г. Всички, които го познават, се спомнят за него с обич като за една светла личност.