БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ

1. ПЪРВИ СТЪПКИ

Баща ми, Пантелей Крайчев Карапетров, е роден в град Панагюрище на 23 март 1902 година.

Дядо ми, Крайчо Пантелеев Карапетров е бил съдия-изпълнител, а когато на власт идвала партията на Радославов, в която членувал, той се премествал заедно със семейството си в град София. Така някои от децата му са родени тук.

Баба ми, Люба Карапетрова, произхожда от семейство на придворни при царя. Родителите й загинали при злополука и тя останала кръгъл сирак на седемнадесет години. Тогава по съвет на свои близки, сключила брак с дядо ми и заминала за Панагюрище.

От този брак се родили десет деца и най-любимото за майка бил моят баща Пантелей. Може би защото създавал доста грижи и трудности. Най- голямото безпокойство за баба ми идвало от нежеланието му да яде месо. Тя била известна с кулинарните си умения и се стараела да готви най-различни местни ястия, но по никой начин не можела да застави баща ми да ги опита.

Някъде около 1915-1916 г. като учител по биология в Панагюрище бива назначен брат Боян Боев. Той преподавал на по-горните класове, а в един от тях учел най-големият брат на баща ми - Стефан Карапетров.

Пантелей обичал „да се върти" около неговите приятели, защото особено в последно време чувал много интересни неща от тях. Те говорили за едно общество от хора, в което никой не ядял месо. Това силно го зарадвало и заинтригувало. Ето на, не е само той, който не може да яде месо. Там има много хора, които са на постна храна от дълго време и никой от тях не се е разболял и умрял от това. Надявал се, че като чуе това, майка му ще се успокои и ще го остави да се храни с това, което му харесва.

Разбрал, че тези чудни неща разказвал на по-големите ученици новият учител. Те с голям интерес следели уроците, които той преподавал, а след това разсъждавали върху мислите и идеите, с които били съпроводени тези уроци.

Нещо ново и много приятно за учениците било, че при хубаво време учителят Боян Боев провеждал часовете си вън от училището, в гората край града. Щом разбрал това, баща ми започнал да проследява отдалеч класа на брат си. Скривал се зад някое дърво или храст и слушал. Това се повторило един- два пъти, на следващия път Пантелей нещо се подхлъзнал, чул се шум и учителят спрял урока. Казал, че зад отсрещния храст изглежда има някакво зайче и го помолил да се покаже. Баща ми бил стеснително дете и когато разбрал, че е разкрит, много засрамен излязъл от прикритието си. Застанал пред учителя по биология, извинил се за стореното и обещал никога повече да не подслушва уроците. Какво било учудването му, когато вместо едно строго, сърдито изражение, върху лицето на учителя Боев се появила блага усмивка и му казал: „Ам виж ко, разбира се, че повече няма да подслушваш, защото когато поискаш, може да дойдеш сред нас да слушаш и да задаваш въпроси."

Така Карапетров, благодарение на брат Боев, от четиринадесетата си година е запознат с идеите на Учителя и по-късно идва на Изгрева и се включва в братския живот.

Той никога не забрави кой го е въвел в Учението. Почиташе и уважаваше брат Боев и когато той се разболя, баща ми се стараеше с каквото може да му бъде полезен.

Когато Боян Боев си замина от този свят, се нареди баща ми да измие земното му тяло и да го облече за последен път. Тогава ми разказа, че по същия начин се е наредило да се погрижи за Учителя, когато Той е приключил тленното си съществуване.