В малкия ни дом на ул. „Симеоновско шосе" бяха ни дошли гости. Заприказвахме се както обикновено за Учителя. Една сестра разказа една своя опитност. Тя живееше на стотина метра „от нас в една барака. Случката е следната.
През времето на Школата една неделя след сутрешната беседа и след Паневритмията Учителят се прибрал в стаичката си да Си почине. Както знаете сутринта имаше от Него Утринно Слово. След това играехме шестте гимнастически упражнения и после Паневритмия. Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала. Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя. Той е добре запознат с много неща и задава следния въпрос: „Сестра, този пример с Учителя за мен е верен, но трябва едно допълнение от Ваша страна и да се уточни. Затова питам: Вие как видяхте Учителя да се движи във въздуха? На физическото поле или в друго поле, да кажем в духовното поле?" Всички се изненадват на въпроса. Сестрата също. После тя се усмихва и добавя: „До мен беше моята приятелка. Когато Учителят се зададе и вървеше във въздуха половин метър над земята аз я бутнах с лакет и й казах: „Виж, Учителят се движи във въздуха" и посочвам с глава. Тя казва: „Нищо не виждам. Къде е Учителят?" Аз й посочвам, че Учителят е минал покрай нас и че вече обикаля поляната. Тя отново казва: „Нищо не виждам". Значи аз виждах Учителя, а приятелката ми не виждаше. Моите очи бяха отворени за тази „въздушна разходка" на Учителя, а нейните очи бяха затворени. А сега вие ще кажете в какво поле се е разхождал Учителя". Младият брат се разсмива гръмогласно: „Ето това е една истинска опитност на един ученик от Школата. Досега никой не е виждал Учителя да крачи по въздуха. Такъв случай няма. Вашият случай е верен, защото е в друго поле. И точно така трябва да се дават опитностите".
Ето ви един пример какво значи човек да има разбиране и да има знание. Знае какво да пита, може да различава нещата и може да ги назовава с истинското име.
