50. ЦВЕТАНКА НА ПОЛЕТ ВЪВ ВИСИНИТЕ

Надка: Кака ми Цветанка, туй е много интересно, може да се напише даже. Кака ми Цветана, най-голямата, е била 9-годишна, но като се събират, по земята мамини са сядали, под наем като са живяли в други къщи. Тя ясновидство е имала и войни тогава са се водили, и казвала: „Татко, сега като се молех, видях двете царства воюват и на единия главата хвръкна." И след няколко дена ще четем еди- кое си, като воюват кой побеждава, кой пропада. И идва Учителят в Айтос, кака била 9-годишна тогава. Нас ни нямало на този свят. Цветанка пък била много хубава. Надка прилича на майка си. Много хубава. В.К.: На Надка майка й. Надка: Тати отива на работа. А в молитвената стаичка мама шета, защото Учителят е на гости. Имало едно малко столче и Учителят казал: „Цветанке", /много я обичал/, и като се оженила, дошъл и казал на тати: „Ще ме заведеш да видя Цветанка." И сяда на едно столче. Тати в това време се връща. „Георги, ела - каза - ще направим нещо с Цветанка, ние ще пътуваме някъде." И тати сяда на стола, а кака на малкото столче и си слага Учителят ръката на главата й, така. И тя: „Оле, оле, оле, главичката ми" и я излъчват и Учителят се излъчва и тръгват, пътуват в небесните висини и кака разправя всичко на глас. какво вижда, какво, как, какво пътуване има и баща ми слуша. Казва: „Ето сега се намираме в един свят, в една хубава природа, там ето една чешмичка с едно сребърно канче, минават същества и пият от тази водичка." Туй разправя сестра ми. И Учителят чува, като казва: „Цветанке, ти сега ще останеш тук, ще поставя две същества да те пазят." Така тя между тях. И Учителят тръгва нагоре в други светове и тя казва: „А-о-у, как виждам Учителя като слънце светлина върви, върви, ослепителна." Но като тръгва казала: „Учителю, и аз искам да дойда с тебе." - „А, ти не може, ти тук ще останеш, аз ще отида." И се връща после. Учителят я поема и тя: „Не искам да се върна. Тук е много по-хубаво." - „Хайде, Цветанче, ще слезем вече при татко ти." - „Аз не искам, Учителю, тук е много по-хубаво, искам тук да остана." - Има време, каза, сега ще дойдеше мен." И тати това си го записал и от него го слушахме.