356. ОПИТНОСТ НА ПЕВИЦАТА

Като се научих, че Учителя се е поминал, цяла се разстроих и много плаках. Предстоеше ми концерт в близките дни. От много плач очите ми бяха подпухнали, а гласът ми спаднал, не го биваше. Чудех се при такова положение как ще изляза на сцената. Ето че дойде денят на концерта. Излязох на сцената. Друг изход нямаше. Щом като излязох, видях Учителя, който ме гледаше бащински. Сякаш всичкият ми товар се стопи. Пях с такова вдъхновение, както никой път. Това направи впечатление на колегите ми и те идваха да ме питат: „Лиляна, какво става с тебе? Ти никога така не си пяла." Само аз знаех кой ми бе помогнал в този решителен момент.

Разказала: Лиляна Табакова.