299. ДА СЕ УБИВАТ ПЛЕННИЦИ

През време на Балканската война взехме пленници. Началството реши да се освободи от тях. Един от офицерите дойде при нас една привечер и ни запита: „Кой иска да убива пленници?" - „Аз, аз", обадиха се няколко войника. „А ти, Тончо, нямали да дойдеш?" - ме попитаха другарите ми. - „Не! Няма да дойда - им казах. - Аз човек не убивам."

През нощта чухме пукане на пушки, убиваха пленници. Забелязах, че всички, които убиваха пленници, оставиха костите си на фронта. Аз, преди да замина за фронта, една гледачка ми каза: „Ти, момче, ще воюваш, но няма да убиваш." Послушах съвета й. По време на едно сражение един куршум ме удари в гръдната кост, но не можа да я пробие и рекушира, и аз останах жив и здрав. След като приключи войната, завърнах се при семейството си.

Разказал: Андрей Йонев.

10 април 1979 г. - Ботевград.