269. ЗАБОЛЯВАНЕТО НА БРАТ ГЕНЧО

Преди няколко години заболях и толкова много бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми наум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне, да ме излекува. Един ден полека-полека отидох при него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. Приятна топла влага излизаше от земята. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: „Ще облечеш дебело, зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето." /Дианабат/. - „Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох до тук, как ще ходя до изворчето?" Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех двете стомни и потеглих за изворчето. С много почивки отидох на изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа, същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две-три седмици оздравях.

Лечебните средства бяха: обилното изпотяване, разходката на чист въздух, както и носенето на водата ме свърза със скрития в нея магнетизъм.

Разказал: Генчо Алексиев