198. ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Брат Митре преди години работеше в подножието на свещената планина в своя роден град. Голяма бе радостта му, че бе намерил и познал Учителя, който го бе научил как да живее разумно и осмислено, чрез множеството упътвания, дадени в беседите. Брат Митре с право се чувстваше щастлив и непрестанно благодареше на Провидението за тази голяма привилегия, че макар и след много лутания и търсения най-после бе намерил онова, за което бе жадувала душата му - бе намерил Учителя.

През всяко свободно време брат Митре четеше беседи с тетрадка пред себе си и с молив в ръка. Той най-редовно си изваждаше всичко, което му се видеше важно и интересно.

Навикът да чете и да изважда най-важните мисли, е един от най-полезните навици, които той упорито следваше. Едно от правилата, които бай Митре педантично следваше, бе: вечер, преди да си легне, да остави стаята си в пълен порядък, че като стане сутрин, да му е приятно, а сутрин никога да не оставя леглото си и стаята неподредени. Ето, вече двадесет години, откак той следва неотклонно това правило, без нито едно нарушение. Но как се случи една заран, той се увлече в четене и не забеляза, че часовниковата стрелка, отбелязваща часовете, се бе превъртяла няколко пъти. Бе дошло време за тръгване. Взе си чантата и когато да излиза от
стаята си, чак тогава видя, че леглото му е неоправено. Ех, малка работа е едно легло, на обед ще го оправи, ще си кажем ние. Но не е така за брат Митре. Той си бе обещал да не допуска изключения, а ето че се налагаше. Да закъснее за работа също не искаше. А минутите се нижеха, стрелката не спираше и той трябваше да бърза. Заключи вратата и забърза към пътната врата, с единствената утеха, че на обед, като се върне, това ще му бъде първата работа.

Да, този ден за първи път от двадесет години брат Митре да остави леглото си неоправено. Отиде на работа, която веднага погълна цялото му внимание. Наближваше дванадесет часа, когато по телефона го потърсиха. Когато излезе вън, бе приятно изненадан, че вижда Учителя с още един брат. Учителят бе дошъл по някаква работа в града и днес ще му бъде гост. Тръгват за квартирата. По пътя две чувства се бореха в душата му. Едното, че днес има рядък гост, а второто, че осъждаше себе си, че сутринта бе оставил леглото си неоправено. Брей, да се не види, си думаше той, един път Учителят да ми дойде на гости и да свари леглото ми неоправено. Непростима грешка, така я отчете брат Митре.

Из дневника на брат Митре.

Ученикът не бива да допуска никакво изключение. Изисква се будност.