184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО

През лятото на 1965 година един брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност:

Преди няколко години заболях от простуда. Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя. Един ден дойде при мене един брат от Пловдив, пратен от Учителя. Каза ми, че Учителят ще ми изпрати лекарство. Но след като минаха един-два месеца и не получих лекарството, аз писах на този брат напомнително писмо. Няколко дни след това го получих, което беше тъмнокафява течност, изпих го и не забелязах как оздравях. След време, като се срещнахме с този брат, го попитах откъде е взел лекарството а той ми каза, че като седял в стаята си, като се обърнал, видял шишенцето на масата, без някой да бил влизал в стаята след него.

Какво бе това лекарство и до днес не ми е известно, разказва брат Ж. Т.

Винаги има едно око, което наблюдава и една ръка, която помага.