След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е. Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя. А тя беше един хубав инструмент. Почти през времето на Школата Учителят свиреше с нея.
През 1942 г. Учителят също закупи една много хубава цигулка. Не казвам каква, за да не я познаете. Учителят свири с нея няколко години.
Един млад брат написа историята на двете цигулки до най-големи подробности и засне на фотоапарат и двете цигулки също с най-големи подробности. Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки.
Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки.
КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА?
Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка. Мария била помолена да седне на стола и да слуша. И тя бе слушала внимателно, нали е музикант. После Учителят показал, че едната цигулка е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея. След това й показал другата цигулка, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея. След това я запитал: "Коя харесваш повече?" Тя отговорила като посочила с пръст цигулката „Гуарнери". „Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля". Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени. Защо ли? Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея.
Моето задължение бе да бъде спасена едната цигулка, а един друг брат от моето поколение спаси втората цигулка. И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение. Ние учениците от Школата на Учителя съхранихме двете цигулки на Учителя и ги предадохме. А вие ще сторите същото. Накрая къде ще отидат тези цигулки и кой ще ги съхранява ще научите тогава, когато този млад брат публикува историята на двете цигулки. Там е дадено решението, което също и аз одобрявам. А какво е това решение засега аз също не ви казвам. Друг след мене ще ви го каже.
