34. УЧЕНИКЪТ НЕ ПРЕДИЗВИКВА

Един брат, Димитър Шишков, артист в софийския театър, разказва следната случка:

„Една година бяхме на турне в град Петрич. Щом пристигнахме в града, тръгнахме да търсим някоя сладкарница, за да не скучаем. Но сладкарница нямаше. Имаше само една кръчма. Отбихме се там няколко души. Стоим и разговаряме. В това време влиза един артист с херкулесово телосложение, който бе протеже на директора. Като ме видя, веднага започна да ме подиграва, като замесваше и името на Учителя. Това му поведение много ме огорчи. Аз станах и застанах срещу него с ръце, свити в юмруци. Казах му: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене, че ... знаеш ли?" Той не се уплаши от заканата ми, скочи и веднага ме боксира и ме свали на земята. За станалото веднага се разнесе из града, че артистите се избили по кръчмите. Като научил, директорът веднага нарежда на касата да върнат парите от продадените билети. И веднага тръгваме за София. Турнето се отлага.

Пътувахме цяла нощ. На утрото пристигнахме. Аз бързам за Изгрева, да сваря беседата, която бе почнала. Щом влязох в салона, Учителят ме погледна, направи едно движение с ръцете си, като боксьор, след което каза: „На ученика не е позволено да предизвиква." След което продължи беседата.

Откъде знае Учителят какво бе станало с мене предишния ден, тъй като аз на никого не бях се оплакал. Къде бе Петрич и къде София! За духовното око на Учителя разстоянието нямаше значение. Та аз си научих урока."

Разказал: Д. Шишков.