Брат Петър Терзистоев от известно време беше болен, повече от времето прекарваше в легло. Беше лято и след завръщането ми от езерата, както обикновено останах за известно време при сестра ми. Преди да си тръгна за Варна сънувам, че съм се запътила към една голяма гара. На перона нямаше никой, освен брат Петър Терзистоев и с. Нанка Терзистоева. От изток с голяма бързина долетя един влак с огромен локомотив и също големи вагони. Влакът внезапно спря. Брат Петър се качи в него, а Нанка остана. В миг влакът се стрелна с неимоверна бързина и се изгуби зад хоризонта. Мина един ден още и на другия ден потеглих за Варна. Пристигнах вечерта. На другия ден научих, че брат Петър си заминал. Когато съм пътувала от София за Варна е било погребението му. Той беше фотограф и бе заснел много снимки с Учителя и братския живот.
