Шестнадесетгодишното момиченце на сестра Ковачева се разболя тежко. Тя беше вдовица и трудно изкарваше прехраната си. Една нейна заможна приятелка й предложи да й плати визитите на двамата тогава най-видни лекари - Русев и Сарафов, но тя решително отказа, като искаше да предостави лечението изключително На г-н Дънов. Помоли ме да отида при Него да Го попитам как да я лекува. По това време не познавах никак Учителя, освен дето бях слушала няколко Негови сказки. А това, че Той е ясновидец и то от първа степен и че докато разговаряхме, Той чете мислите ни, това и през ум не ми минаваше. Казах Му за двамата лекари и за нейното решение само Той да я лекува. Учителят мълча продължително, като ме гледаше и аз си мислех: „Ето на! Не знае какво да ми отговори!" После Той каза тихо: „Да яде топли картошки и да пие гореща вода". Погледнах Го смаяно и си мислех: „Боже мой! Този човек не знае какво да ми каже и какво ми говори!" повторно наблегнах на това, че сестра Ковачева има на разположение двама лекари, но г-н Дънов пак повтори: „Да яде топли картошки и да пие гореща вода!" По пътя за дома си мислех: „Тази Ковачева ще умори детето си!" Но тя приложи съветите на Учителя и детето й оздравя. Вярата й в г-н Дънов бе толкова голяма, колкото бе голямо моето съмнение в Него.
За да се добере човек до вярата трябва да държи хармонията между ума и сърцето си. По този повод веднъж Учителят ми каза: „Дръжте хармония между ума и сърцето си и не бойте се".
